Job 39
1 [Say] if you know the time of the bringing forth of the wild goats of the rock, and [if] you have marked the calving of the hinds:
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 and [if] you has have numbered the full months of their being with young, and [if] you have relieved their pangs:
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 and have reared their young without fear; and will you loosen their pangs?
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Their young will break forth; they will be multiplied with offspring: [their young] will go forth, and will not return to them.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 And who is he that sent forth the wild ass free? and who loosed his bands?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 whereas I made his habitation the wilderness, and the salt land his coverts.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He laughs to scorn the multitude of the city, and hears not the chiding of the tax-gatherer.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 He will survey the mountains [as] his pasture, and he seeks after every green thing.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 And will the unicorn be willing to serve you, or to lie down at your manger?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 And will you bind his yoke with thongs, or will he plough furrows for you in the plain?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 And do you trust him, because his strength is great? and will you commit your works to him?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 And will you believe that he will return to you your seed, and bring [it] in [to] your threshing floor?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 The peacock has a beautiful wing: if the stork and the ostrich conceive, [it is worthy of notice],
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 for [the ostrich] will leave her eggs in the ground, and warm them on the dust,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 and has forgotten that the foot will scatter them, and the wild beasts of the field trample them.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 She has hardened [herself] against her young ones, as though [she bereaved] not herself: she labours in vain without fear.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 For God has withholden wisdom from her, and not given her a portion in understanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 In her season she will lift herself on high; she will scorn the horse and his rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Hast you invested the horse with strength, and clothed his neck with terror?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 And have you clad him in perfect armour, and made his breast glorious with courage?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 He paws exulting in the plain, and goes forth in strength into the plain.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He laughs to scorn a king as he meets him, and will by no means turn back from the sword.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 The bow and sword resound against him; and [his] rage will swallow up the ground:
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 and he will not believe until the trumpet sounds.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 And when the trumpet sounds, he says, Aha! and afar off he smells the war with prancing and neighing.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 And does the hawk remain steady by your wisdom, having spread out her wings unmoved, looking towards the region of the south?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 And does the eagle rise at your command, and the vulture remain sitting over his nest,
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 on a crag of a rock, and in a secret [place]?
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Thence he seeks food, his eyes observe from far.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 And his young ones roll themselves in blood, and wherever the carcasses may be, immediately they are found.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
