Job 32
1 And his three friends also ceased any longer to answer Job: for Job was righteous before them.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Then Elius the son of Barachiel, the Buzite, of the kindred of Ram, of the country of Ausis, was angered: and he was very angry with Job, because he justified himself before the Lord.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 And he was also very angry with [his] three friends, because they were not able to return answers to Job, yet set him down for an ungodly man.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 But Elius had forborne to give an answer to Job, because they were older than he.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 And Elius saw that there was no answer in the mouth of the three men; and he was angered in his wrath.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 And Elius the Buzite the son of Barachiel answered and said, I am younger in age, and you are elder, therefore I kept silence, fearing to declare to you my own knowledge.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 And I said, It is not time that speaks, though in many years [men] know wisdom:
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 but there is a spirit in mortals; and the inspiration of the Almighty is that which teaches.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 The long-lived are not wise [as such]; neither do the aged know judgement.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore I said, Hear me, and I will tell you what I know.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Listen to my words; for I will speak in your hearing, until you shall have tried [the matter] with words:
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 and I shall understand as far as you; and, behold, there was no one of you that answered Job his words in argument,
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 lest you should say, We have found that we have added wisdom to the Lord.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 And you have commissioned a man to speak such words.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 They were afraid, they answered no longer; they gave up their speaking.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 I waited, (for I had not spoken, ) because they stood still, they answered not.
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 And Elius continued, and said, I will again speak,
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 for I am full of words, for the spirit of my belly destroys me.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 And my belly is as a skin of sweet wine, bound up [and] ready to burst; or as a brazier's labouring bellows.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 I will speak, that I may open my lips and relieve myself.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 For truly I will not be awed because of man, nor indeed will I be confounded before a mortal.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I know not how to respect persons: and if otherwise, even the moths would eat me.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
