Job 19
1 Then Job answered and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 How long will you vex my soul, and destroy me with words? only know that the Lord has dealt with me thus.
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 You speak against me; you do not feel for me, but bear hard upon me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Yes verily, I have erred in truth, (but the error abides with myself) in having spoken words which it was not right [to speak]; and my words err, and are unreasonable.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 But alas! for you magnify yourselves against me, and insult me with reproach.
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Know then that it is the Lord that has troubled [me], and has raised his bulwark against me.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Behold, I laugh at reproach; I will not speak: [or] I will cry out, but [there is] nowhere judgement.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 I am fenced round about, and can by no means escape: he has set darkness before my face.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 And he has stripped me of my glory, and has taken the crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He has torn me around about, and I am gone: and he has cut off my hope like a tree.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 And he has dreadfully handled me in anger, and has counted me for an enemy.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 His troops also came upon me with one accord, liars in wait compassed my ways.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 My brethren have stood aloof from me; they have recognised strangers [rather] than me: and my friends have become pitiless.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My nearest of kin have not acknowledged me, and they that knew my name, have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 [As for] my household, and my maidservants, I was a stranger before them.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I called my servant, and he listened not; and my mouth entreated [him].
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 And I implored my wife, and earnestly entreated the sons of my concubines.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 But they rejected me for ever; whenever I rise up, they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 They that saw me abhorred me: the very persons whom I had loved, rose up against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My flesh is corrupt under my skin, and my bones are held in [my] teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Pity me, pity me, O friends; for it is the hand of the Lord that has touched me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Therefore do you persecute me as also the Lord [does], and are not satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 For oh that my words were written, and that they were recorded in a book forever,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 with an iron pen and lead, or graven in the rocks!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 For I know that he is eternal who is about to deliver me,
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 [and] to raise up upon the earth my skin that endures these [sufferings]: for these things have been accomplished to me of the Lord;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 which I am conscious of in myself, which mine eye has seen, and not another, but all have been fulfilled to me in [my] bosom.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 But if you shall also say, What shall we say before him, and [so] find the root of the matter in him?
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Do you also beware of deceit: for wrath will come upon transgressors; and then shall they know where their substance is.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
