Esias 33
1 Woe to them that afflict you; but no one makes you miserable: and he that deals perfidiously with you does not deal perfidiously: they that deal perfidiously shall be taken and given up, and as a moth on a garment, so shall they be spoiled.
Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2 Lord, have mercy upon us; for we have trusted in you: the seed of the rebellious is gone to destruction, but our deliverance was in a time of affliction.
Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
3 By reason of the terrible sound the nations were dismayed for fear of you, and the heathen were scattered.
От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
4 And now shall the spoils of your small and great be gathered: as if one should gather locusts, so shall they mock you.
И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец
5 The God who dwells on high is holy: Sion is filled with judgement and righteousness.
Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6 They shall be delivered up to the law: our salvation is our treasure: there are wisdom and knowledge and piety towards the Lord; these are the treasures of righteousness.
А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7 Behold now, these shall be terrified with fear of you: those whom you feared shall cry out because of you: messengers shall be sent, bitterly weeping, entreating for peace.
Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво
8 For the ways of these shall be made desolate: the terror of the nations has been made to cease, and the covenant with these is taken away, and you shall by no means deem them men.
Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
9 The land mourns; Libanus is ashamed: Saron is become marshes; Galilee shall be laid bare, and Chermel.
Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
10 Now will I arise, says the Lord, now will I be glorified; now will I be exalted.
Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11 Now shall you see, now shall you perceive; the strength of your breath, shall be vain; fire shall devour you.
Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,
12 And the nations shall be burnt up; as a thorn in the field cast out and burnt up.
И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13 They that are afar off shall hear what I have done; they that draw near shall know my strength.
Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
14 The sinners in Sion have departed; trembling shall seize the ungodly. Who will tell you that a fire is kindled? Who will tell you of the eternal place?
Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?
15 He that walks in righteousness, speaking rightly, hating transgression and iniquity, and shaking his hands from gifts, stopping his ears that he should not hear the judgement of blood, shutting his eyes that he should not see injustice.
Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,
16 he shall dwell in a high cave of a strong rock: bread shall be given him, and his water shall be sure.
Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17 You shall see a king with glory: your eyes shall behold a land from afar.
Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
18 Your soul shall meditate terror. Where are the scribes? where are the counsellors, where is he that numbers them that are growing up,
Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?
19 [even] the small and great people? with whom he took not counsel, neither did he understand [a people] of deep speech, so that a despised people should not hear, and there is no understanding to him that hears.
Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
20 Behold the city of Sion, our refuge: your eyes shall behold Jerusalem, a rich city, tabernacles which shall not be shaken, neither shall the pins of her tabernacle be moved for ever, neither shall her cords be at all broken:
Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
21 for the name of the Lord is great to you: you shall have a place, [even] rivers and wide and spacious channels: you shall not go this way, neither a vessel with oars go [thereby].
Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
22 For my God is great: the Lord our judge shall not pass me by: the Lord is our prince, the Lord is our king; the Lord, he shall save us.
Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
23 Your cords are broken, for they had no strength: your meat has given way, it shall not spread the sails, it shall not bear a signal, until it be given up for plunder; therefore shall many lame men take spoil.
Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
24 And the people dwelling amongst them shall by no means say, I am in pain: for their sin shall be forgiven them.
И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
