< Genesis 37 >
1 And Jacob lived in the land where his father sojourned, in the land of Chanaan.
А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
2 And these are the generations of Jacob. And Joseph was seventeen years old, feeding the sheep of his father with his brethren, being young; with the sons of Balla, and with the sons of Zelpha, the wives of his father; and Joseph brought to Israel their father their evil reproach.
Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 And Jacob loved Joseph more than all his sons, because he was to him the son of old age; and he made for him a coat of many colours.
А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
4 And his brethren having seen that his father loved him more than all his sons, hated him, and could not speak anything peaceful to him.
Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
5 And Joseph dreamt a dream, and reported it to his brethren.
А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
6 And he said to them, Hear this dream which I have dreamt.
Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7 I thought you were binding sheaves in the middle of the field, and my sheaf stood up and was erected, and your sheaves turned round, and did obeisance to my sheaf.
Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 And his brethren said to him, Shall you indeed reign over us, or shall you indeed be lord over us? And they hated him still more for his dreams and for his words.
А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
9 And he dreamt another dream, and related it to his father, and to his brethren, and said, Behold, I have dreamt another dream: as it were the sun, and the moon, and the eleven stars did me reverence.
А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 And his father rebuked him, and said to him, What is this dream which you have dreamt? shall indeed both I and your mother and your brethren come and bow before you to the earth?
Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 And his brethren envied him; but his father observed the saying.
И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
12 And his brethren went to feed the sheep of their father to Sychem.
А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 And Israel said to Joseph, Do not your brethren feed their flock in Sychem? Come, I will send you to them; and he said to him, Behold, I [am here].
Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
14 And Israel said to him, Go and see if your brethren and the sheep are well, and bring me word; and he sent him out of the valley of Chebron, and he came to Sychem.
И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
15 And a man found him wandering in the field; and the man asked him, saying, What seek you?
И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
16 And he said, I am seeking my brethren; tell me where they feed [their flocks].
А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
17 And the man said to him, They have departed hence, for I heard them saying, Let us go to Dothaim; and Joseph went after his brethren, and found them in Dothaim.
И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18 And they spied him from a distance before he drew near to them, and they wickedly took counsel to kill him.
А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19 And each said to his brother, Behold, that dreamer comes.
Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20 Now then come, let us kill him, and cast him into one of the pits; and we will say, An evil wild beast has devoured him; and we shall see what his dreams will be.
Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 And Ruben having heard it, rescued him out of their hands, and said, Let us not kill him.
Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22 And Ruben said to them, Shed not blood; cast him into one of these pits in the wilderness, but do not lay [your] hands upon him; that he might rescue him out of their hands, and restore him to his father.
Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 And it came to pass, when Joseph came to his brethren, that they stripped Joseph of his many-coloured coat that was upon him.
И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 And they took him and cast him into the pit; and the pit was empty, it had not water.
Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 And they sat down to eat bread; and having lifted up their eyes they saw, and behold, Ismaelitish travellers came from Galaad, and their camels were heavily loaded with spices, and resin, and myrrh; and they went to bring them to Egypt.
После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 And Judas said to his brethren, What profit is it if we kill our brother, and conceal his blood?
Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 Come, let us sell him to these Ismaelites, but let not our hands be upon him, because he is our brother and our flesh; and his brethren listened.
Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 And the men, the merchants of Madian, went by, and they drew and lifted Joseph out of the pit, and sold Joseph to the Ismaelites for twenty pieces of gold; and they brought Joseph down into Egypt.
И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29 And Ruben returned to the pit, and sees not Joseph in the pit; and he tore his garments.
А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 And he returned to his brethren and said, The boy is not; and I, whither am I yet to go?
И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31 And having taken the coat of Joseph, they killed a kid of the goats, and stained the coat with the blood.
Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
32 And they sent the coat of many colours; and they brought it to their father, and said, This have we found; know if it be your son's coat or no. And he recognised it, and said, It is my son's coat, an evil wild beast has devoured him; a wild beast has carried off Joseph.
изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
34 And Jacob tore his clothes, and put sackcloth on his loins, and mourned for his son many days.
И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
35 And all his sons and his daughters gathered themselves together, and came to comfort him; but he would not be comforted, saying, I will go down to my son mourning to Hades; and his father wept for him. (Sheol )
И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol )
36 And the Madianites sold Joseph into Egypt; to Petephres, the eunuch of Pharao, captain of the guard.
А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.