Song of Songs 1
1 The Song of songs, which is Solomon's.
Соломоновата песен на песните.
2 Let him kiss me with the kisses of his mouth: for thy breasts are better than wine.
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 And the smell of thine ointments is better than all spices: thy name is ointment poured forth; therefore do the young maidens love thee.
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 They have drawn thee: we will run after thee, for the smell of thine ointments: the king has brought me into closet: let us rejoice and be glad in thee; we will love thy breasts more than wine: righteousness loves thee.
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 I am black, but beautiful, ye daughters of Jerusalem, as the tents of Kedar, as the curtains of Solomon.
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Look not upon me, because I am dark, because the sun has looked unfavourably upon me: my mother's sons strove with me; they made me keeper in the vineyards; I have not kept my own vineyard.
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 Tell me, [thou] whom my soul loves, where thou tendest thy flock, where thou causest [them] to rest at noon, lest I become as one that is veiled by the flocks of thy companions.
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 If thou know not thyself, thou fair one among women, go thou forth by the footsteps of the flocks, and feed thy kids by the shepherd's tents.
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 I have likened thee, my companion, to my horses in the chariots of Pharao.
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 How are thy cheeks beautiful as [those] of a dove, thy neck as chains!
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 We will make thee figures of gold with studs of silver.
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 So long as the king was at table, my spikenard gave forth its smell.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 My kinsman is to me a bundle of myrrh; he shall lie between my breasts.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 My kinsman is to me a cluster of camphor in the vineyards of Engaddi.
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Behold, thou art fair, my companion; behold, thou art fair; thine eyes are doves.
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Behold, thou art fair, my kinsman, yea, beautiful, overshadowing our bed.
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 The beams of our house are cedars, our ceilings are of cypress.
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
