Psalms 51
1 For the end, a Psalm of David, when Nathan the prophet came to him, when he had gone to Bersabee. Have mercy upon me, O God, according to thy great mercy; and according to the multitude of thy compassions blot out my transgression.
За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Вистсавия. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости и изличи беззаконията ми.
2 Wash me thoroughly from mine iniquity, and cleanse me from my sin.
Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.
3 For I am conscious of mine iniquity; and my sin is continually before me.
Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
4 Against thee only have I sinned, and done evil before thee: that thou mightest be justified in thy sayings, and mightest overcome when thou art judged.
На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан когато говориш, когато говориш, И излезеш непорочен, когато съдиш.
5 For, behold, I was conceived in iniquities, and in sins did my mother conceive me.
Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
6 For, behold, thou lovest truth: thou hast manifested to me the secret and hidden things of thy wisdom.
Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.
7 Thou shalt sprinkle me with hyssop, and I shall be purified: thou shalt wash me, and I shall be made whiter than snow.
Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
8 Thou shalt cause me to hear gladness and joy: the afflicted bones shall rejoice.
Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.
9 Turn away thy face from my sins, and blot out all mine iniquities.
Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.
10 Create in me a clean heart, O God; and renew a right spirit in my inward parts.
Сърце чисто сътвори в мене, Боже. И дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 Cast me not away from thy presence; and remove not thy holy Spirit from me.
Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
12 Restore to me the joy of thy salvation: establish me with thy directing Spirit.
Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
13 [Then] will I teach transgressors thy ways; and ungodly men shall turn to thee.
Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешниците ще се обърнат към Тебе.
14 Deliver me from blood-guiltiness, O God, the God of my salvation: [and] my tongue shall joyfully declare thy righteousness.
Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
15 O Lord, thou shalt open my lips; and my mouth shall declare thy praise.
Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.
16 For if thou desiredst sacrifice, I would have given [it]: thou wilt not take pleasure in whole-burnt-offerings.
Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.
17 Sacrifice to God is a broken spirit: a broken and humbled heart God will not despise.
Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
18 Do good, O Lord, to Sion in thy good pleasure; and let the walls of Jerusalem be built.
Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.
19 Then shalt thou be pleased with a sacrifice of righteousness, offering, and whole-burnt-sacrifices: then shall they offer calves upon thine altar.
Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юници на олтара Ти.
