Psalms 139
1 For the end, a Psalm of David. O Lord, thou hast proved me, and known me.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Thou knowest my down-sitting and mine up-rising: thou understandest my thoughts long before.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Thou hast traced my path and my bed, and hast foreseen all my ways.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 For there is no unrighteous word in my tongue: behold, O Lord, thou hast known all things,
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 the last and the first: thou hast fashioned me, and laid thine hand upon me.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 The knowledge of thee is too wonderful for me; it is very difficult, I cannot [attain] to it.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Whither shall I go from thy Spirit? and whither shall I flee from my presence?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 If I should go up to heaven, thou art there: if I should go down to hell, thou art present. (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 If I should spread my wings [to fly] straight forward, and sojourn at the extremity of the sea, [it would be vain],
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 for even there thy hand would guide me, and thy right hand would hold me.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 When I said, Surely the darkness will cover me; even the night [was] light in my luxury.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 For darkness will not be darkness with thee; but night will be light as day: as its darkness, so shall its light [be to thee].
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 For thou, O Lord, hast possessed my reins; thou hast helped me from my mother's womb.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 I will give thee thanks; for thou art fearfully wondrous; wondrous are thy works; and my soul knows [it] well.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 My bones, which thou madest in secret were not hidden from thee, nor my substance, in the lowest parts of the earth.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Thine eyes saw my unwrought [substance], and all [men] shall be written in thy book; they shall be formed by day, though [there should for a time] be no one among them.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 But thy friends, O God, have been greatly honoured by me; their rule has been greatly strengthened.
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 I will number them, and they shall be multiplied beyond the sand; I awake, and am still with thee.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Oh that thou wouldest slay the wicked, O God; depart from me, ye men of blood.
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 For thou wilt say concerning [their] thought, [that] they shall take thy cities in vain.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Have I not hated them, O Lord, that hate thee? and wasted away because of thine enemies?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 I have hated them with perfect hatred; they were counted my enemies.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Prove me, O God, and know my heart; examine me, and know my paths;
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 and see if [there is any] way of iniquity in me, and lead me in an everlasting way.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
