Psalms 106
1 Alleluia. Give thanks to the Lord; for he is good: for his mercy [endures] for ever.
Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
2 Who shall tell the mighty acts of the Lord? [who] shall cause all his praises to be heard?
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Blessed are they that keep judgment, and do righteousness at all times.
Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
4 Remember us, O Lord, with the favour [thou hast] to thy people: visit us with thy salvation;
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 that we may behold the good of thine elect, that we may rejoice in the gladness of thy nation, that we may glory with thine inheritance.
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 We have sinned with our fathers, we have transgressed, we have done unrighteously.
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Our fathers in Egypt understood not thy wonders, and remembered not the multitude of thy mercy; but provoked [him] as they went up by the Red Sea.
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 Yet he saved them for his name's sake, that he might cause his mighty power to be known.
При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 And he rebuked the Red Sea, and it was dried up: so he led them through the deep as through the wilderness.
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 And he saved them out of the hand of them that hated [them], and redeemed them out of the hand of the enemy.
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 The water covered those that oppressed them: there was not one of them left.
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Then they believed his words, and celebrated his praise.
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 They made haste, they forgot his works; they waited not for his counsel.
Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 And they lusted exceedingly in the wilderness, and tempted God in the dry [land].
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 And he gave them their request, and sent fullness into their souls.
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 They provoked Moses also in the camp, and Aaron the holy one of the Lord.
Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
17 The earth opened and swallowed up Dathan, and closed upon the congregation of Abiron.
Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 And a fire was kindled in their congregation, and a flame burnt up the sinners.
И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 And they made a calf in Choreb, and worshipped the graven image,
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 and they changed their glory into the similitude of a calf that feeds on grass.
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 They forgot God that saved them, who had wrought great deeds in Egypt;
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 wondrous [works] in the land of Cham, and terrible things at the Red Sea.
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 So he said that he would have destroyed them, had not Moses his chosen stood before him in the breach, to turn [him] away from the fierceness of his anger, so that he should not destroy them.
Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 Moreover they set at nought the desirable land, and believed not his word.
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 And they murmured in their tents: they hearkened not to the voice of the Lord.
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 So he lifted up his hand against them, to cast them down in the wilderness;
Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
27 and to cast down their seed among the nations, and to scatter them in the countries.
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
28 They were joined also to Beelphegor, and ate the sacrifices of the dead. And they provoked him with their devices;
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
29 and destruction, was multiplied among them.
И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Then Phinees stood up, and made atonement: and the plague ceased.
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 And it was counted to him for righteousness, to all generations for ever.
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 They provoked him also at the water of Strife, and Moses was hurt for their sakes;
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 for they provoked his spirit, and he spoke [unadvisedly] with his lips.
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
34 They destroyed not the nations which the Lord told them [to destroy];
При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 but were mingled with the heathen, and learned their works.
Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
36 And they served their graven images; and it became an offence to them.
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 And they sacrificed their sons and their daughters to devils,
Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 and shed innocent blood, the blood of their sons and daughters, whom they sacrificed to the idols of Chanaan; and the land was defiled with blood.
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 and was polluted with their works; and they went a whoring with their own devices.
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 So the Lord was very angry with his people, and he abhorred his inheritance.
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 And he delivered them into the hands of [their] enemies; and they that hated them ruled over them.
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Ands their enemies oppressed them, and they were brought down under their hands.
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Many a time he delivered them; but they provoked him by their counsel, and they were brought low by their iniquities.
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
44 Ye the Lord looked upon their affliction, when he heard their petition.
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
45 And he remembered his covenant, and repented according to the multitude of his mercy.
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 And he caused them to be pitied in the sight of all who carried them captive.
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Save us, O Lord our God, and gather us from among the heathen, that we may give thanks to thy holy name, that we may glory in thy praise.
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Blessed be the Lord God of Israel from everlasting and to everlasting; and all the people shall say, Amen, Amen.
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
