< Psalms 105 >
1 Alleluia. Give thanks to the Lord, and call upon his name; declare his works among the heathen.
Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Sing to him, yea, sing praises to him: tell forth all his wonderful works.
Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Glory in his holy name: let the heart of them that seek the Lord rejoice.
Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Seek ye the Lord, and be strengthened; seek his face continually.
Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Remember his wonderful works that he has done; his wonders, and the judgments of his mouth;
Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 [ye] seed of Abraam, his servants, [ye] children of Jacob, his chosen ones.
Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 He is the Lord our God; his judgments are in all the earth.
Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 He has remembered his covenant for ever, the word which he commanded for a thousand generation:
Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 which he established as a covenant to Abraam, and [he remembered] his oath to Isaac.
Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 And he established it to Jacob for an ordinance, and to Israel for an everlasting covenant;
Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 saying To thee will I give the land of Chanaan, the line of your inheritance:
Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 when they were few in number, very few, and sojourners in it.
Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 And they went from nation to nation, and from [one] kingdom to another people.
И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 He suffered no man to wrong them; and he rebuked kings for their sakes:
Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 [saying], Touch not my anointed ones; and do my prophets no harm.
Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 Moreover he called for a famine upon the land; he broke the whole support of bread.
После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 He sent a man before them; Joseph was sold for a slave.
Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 They hurt his feet with fetters; his soul passed into iron,
Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 until the time that his cause came on; the word of the Lord tried him as fire.
Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 The king sent and loosed him; [even] the prince of the people, and let him go free.
Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 He made him Lord over his house, and ruler of all his substance;
Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 to chastise his rulers at his pleasure, and to teach his elders wisdom.
За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Israel also came into Egypt, and Jacob sojourned in the land of Cham.
Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 And he increased his people greatly, and made them stronger than their enemies.
Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 And he turned their heart to hate his people, to deal craftily with his servants.
Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 He sent fort Moses his servant, [and] Aaron whom he had chosen.
Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 He established among them his signs, and [his] wonders in the land of Cham.
Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 He sent forth darkness, and made it dark; yet they rebelled against his words.
Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
29 He turned their waters into blood, and slew their fish.
Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Their land produced frogs abundantly, in the chambers of their kings.
Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 He spoke, and the dog-fly came, and lice in all their coasts.
Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 He turned their rain into hail, [and sent] flaming fire in their land.
Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 And he smote their vines and their fig trees; and broke every tree of their coast.
Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 He spoke, and the locust came, and caterpillars innumerable,
Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 and devoured all the grass in their land, and devoured the fruit of the ground.
Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 He smote also every first-born of their land, the first-fruits of all their labour.
Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 And he brought them out with silver and gold; and there was not a feeble one among their tribes.
И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Egypt rejoiced at their departing; for the fear of them fell upon them.
Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 He spread out a cloud for a covering to them, and fire to give them light by night.
Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 They asked, and the quail came, and he satisfied them with the bread of heaven.
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 He clave the rock, and the waters flowed, rivers ran in dry places.
Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 For he remembered his holy word, which [he promised] to Abraam his servant.
Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 And he brought out his people with exultation, and his chosen with joy;
Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 and gave them the lands of the heathen; and they inherited the labours of the people;
Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
45 that they might keep his ordinances, and diligently seek his law.
За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.