Proverbs 6
1 [My] son, if thou become surety for thy friend, thou shalt deliver thine hand to an enemy.
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 For a man's own lips become a strong snare to him, and he is caught with the lips of his own mouth.
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 [My] son, do what I command thee, and deliver thyself; for on thy friend's account thou art come into the power of evil [men]: faint not, but stir up even thy friend for whom thou art become surety.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Give not sleep to thine eyes, nor slumber with thine eyelids;
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 that thou mayest deliver thyself as a doe out of the toils, and as a bird out of a snare.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Go to the ant, O sluggard; and see, and emulate his ways, and become wiser than he.
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 For whereas he has no husbandry, nor any one to compel him, and is under no master,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 he prepares food for himself in the summer, and lays by abundant store in harvest. Or go to the bee, and learn how diligent she is, and how earnestly she is engaged in her work; whose labours kings and private men use for health, and she is desired and respected by all: though weak in body, she is advanced by honouring wisdom.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 How long wilt thou lie, O sluggard? and when wilt thou awake out of sleep?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Thou sleepest a little, and thou restest a little, and thou slumberest a short [time], and thou foldest thine arms over thy breast a little.
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Then poverty comes upon thee as an evil traveller, and want as a swift courier: but if thou be diligent, thine harvest shall arrive as a fountain, and poverty shall flee away as a bad courier.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 A foolish man and a transgressor goes in ways that are not good.
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 And the same winks with the eye, and makes a sign with his foot, and teaches with the beckonings of his fingers.
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 [His] perverse heart devises evils: at all times such a one causes troubles to a city.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Therefore his destruction shall come suddenly; overthrow and irretrievable ruin.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 For he rejoices in all things which God hates, and he is ruined by reason of impurity of soul.
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 The eye of the haughty, a tongue unjust, hands shedding the blood of the just;
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 and a heart devising evil thoughts, and feet hastening to do evil, —[are hateful to God].
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 An unjust witness kindles falsehoods, and brings on quarrels between brethren.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 [My] son, keep the laws of thy father, and reject not the ordinances of thy mother:
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 but bind them upon thy soul continually, and hang them as a chain about thy neck.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Whensoever thou walkest, lead this along and let it be with thee; that it may talk with thee when thou wakest.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 For the commandment of the law is a lamp and a light; a way of life; reproof also and correction:
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 to keep thee continually from a married woman, and from the calumny of a strange tongue.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Let not the desire of beauty overcome thee, neither be thou caught by thine eyes, neither be captivated with her eyelids.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 For the value of a harlot is as much as of one loaf; and a woman hunts for the precious souls of men.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Shall any one bind fire in his bosom, and not burn his garments?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 or will any one walk on coals of fire, and not burn his feet?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 So is he that goes in to a married woman; he shall not be held guiltless, neither any one that touches her.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 It is not to be wondered at if one should be taken stealing, for he steals that when hungry he may satisfy his soul:
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 but if he should be taken, he shall repay sevenfold, and shall deliver himself by giving all his goods.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 But the adulterer through want of sense procures destruction to his soul.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 He endures both pain and disgrace, and his reproach shall never be wiped off.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 For the soul of her husband is full of jealousy: he will not spare in the day of vengeance.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 He will not forego [his] enmity for any ransom: neither will he be reconciled for many gifts.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
