Proverbs 5
1 [My] son, attend to my wisdom, and apply thine ear to my words;
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 that thou mayest keep good understanding, and the discretion of my lips gives thee a charge. Give no heed to a worthless woman;
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 for honey drops from the lips of a harlot, who for a season pleases thy palate:
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 but afterwards thou wilt find her more bitter than gall, and sharper than a two-edged sword.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5 For the feet of folly lead those who deal with her down to the grave with death; and her steps are not established. (Sheol h7585)
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 For she goes not upon the paths of life; but her ways are slippery, and not easily known.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Now then, [my] son, hear me, and make not my words of none effect.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Remove thy way far from her; draw not near to the doors of her house:
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 lest thou give away thy life to others, and thy substance to the merciless:
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 lest strangers be filled with thy strength, and thy labours come into the houses of strangers;
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 And thou repent at last, when the flesh of thy body is consumed,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 and thou shalt say, How have I hated instruction, and my heart avoided reproofs!
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 I heard not the voice of him that instructed me, and taught me, neither did I apply mine ear.
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 I was almost in all evil in the midst of the congregation and assembly.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drink waters out of thine own vessels, and out of thine own springing wells.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Let not waters out of thy fountain be spilt by thee, but let thy waters go into thy streets.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Let them be only thine own, and let no stranger partake with thee.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Let thy fountain of water be [truly] thine own; and rejoice with the wife of thy youth.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Let [thy] loving hart and thy graceful colt company with thee, and let her be considered thine own, and be with thee at all times; for ravished with her love thou shalt be greatly increased.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Be not intimate with a strange woman, neither fold thyself in the arms of a woman not thine own.
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 For the ways of a man are before the eyes of God, and he looks on all his paths.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Iniquities ensnare a man, and every one is bound in the chains of his own sins.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Such a man dies with the uninstructed; and he is cast forth from the abundance of his own substance, and has perished through folly.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
