Proverbs 26
1 As dew in harvest, and as rain in summer, so honour is not [seemly] for a fool.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 As birds and sparrows fly, so a curse shall not come upon any one without a cause.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 As a whip for a horse, and a goad for an ass, so [is] a rod for a simple nation.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Answer not a fool according to his folly, lest thou become like him.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Yet answer a fool according to his folly, lest he seem wise in his own conceit.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 He that sends a message by a foolish messenger procures for himself a reproach from his own ways.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 [As well] take away the motion of the legs, as transgression from the mouth of fools.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 He that binds up a stone in a sling, is like one that gives glory to a fool.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Thorns grow in the hand of a drunkard, and servitude in the hand of fools.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 All the flesh of fools endures much hardship; for their fury is brought to nought.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 As when a dog goes to his own vomit, and becomes abominable, so is fool who returns in his wickedness to his own sin. [There is a shame that brings sin: and there is a shame [that is] glory and grace.]
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 I have seen a man who seemed to himself to be wise; but a fool had more hope than he.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 A sluggard when sent on a journey says, [There is] a lion in the ways, and [there are] murderers in the streets.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 As a door turns on the hinge, so does a sluggard on his bed.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 A sluggard having hid his hand in his bosom, will not be able to bring it up to his mouth.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 A sluggard seems to himself wiser than one who most satisfactorily brings back a message.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 As he that lays hold of a dog's tail, so is he that makes himself the champion of another's cause.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 As those who need correction put forth [fair] words to men, and he that first falls in with the proposal will be overthrown;
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 so are all that lay wait for their own friends, and when they are discovered, say, I did it in jest.
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 With much wood fire increases; but where there is not a double-minded man, strife ceases.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 A hearth for coals, and wood for fire; and railing man for the tumult of strife.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 The words of cunning knaves are soft; but they smite [even] to the inmost parts of the bowels.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Silver dishonestly given is to be considered as a potsherd: smooth lips cover a grievous heart.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 A weeping enemy promises all things with his lips, but in his heart he contrives deceit.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Though [thine] enemy intreat thee with a loud voice, consent not: for there are seven abominations in his heart.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 He that hides enmity frames deceit: but being easily discerned, exposes his own sins in the public assemblies.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 He that digs a pit for his neighbour shall fall into it: and he that rolls a stone, rolls it upon himself.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 A lying tongue hates the truth; and an unguarded mouth causes tumults.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
