Proverbs 19
1 The folly of a man spoils his ways: and he blames God in his heart.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Wealth acquires many friends; but the poor is deserted even of the friend he has.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 A false witness shall not be unpunished, and he that accuses unjustly shall not escape.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Many court the favour of kings; but every bad man becomes a reproach to [another] man.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Every one who hates [his] poor brother shall also be far from friendship. Good understanding will draw near to them that know it, and a sensible man will find it. He that does much harm perfects mischief; and he that used provoking words shall not escape.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 He that procures wisdom loves himself; and he that keeps wisdom shall find good.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 A false witness shall not be unpunished; and whosoever shall kindle mischief shall perish by it.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Delight does not suit a fool, nor [is it seemly] if a servant should begin to rule with haughtiness.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 A merciful man is long-suffering; and his triumph overtakes transgressors.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 The threatening of a king is like the roaring of a lion; but as dew on the grass, so is his favour.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 A foolish son is a disgrace to his father: vows [paid out] of the hire of a harlot are not pure.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Fathers divide house and substance to [their] children: but a wife is suited to a man by the Lord.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Cowardice possesses the effeminate [man]; and the soul of the sluggard shall hunger.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 He that keeps the commandment keeps his own soul; but he that despises his ways shall perish.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 He that has pity on the poor lends to the Lord; and he will recompense to him according to his gift.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Chasten thy son, for so he shall be hopeful; and be not exalted in thy soul to haughtiness.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 A malicious man shall be severely punished, and if he commit injury, he shall also lose his life.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Hear, son, the instruction of thy father, that thou mayest be wise at thy latter end.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 [There are] many thoughts in a man's heart; but the counsel of the Lord abides for ever.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Mercy is a fruit to a man: and a poor man is better than a rich liar.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 The fear of the Lord is life to a man: and he shall lodge without fear in places where knowledge is not seen.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 He that unjustly hides his hands in his bosom, will not even [bring] them up to his mouth.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 When a pestilent character is scourged, a simple man is made wiser: and if thou reprove a wise man, he will understand discretion.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 He that dishonours his father, and drives away his mother, shall be disgraced and shall be exposed to reproach.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 A son who ceases to attend to the instruction of a father will cherish evil designs.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 He that becomes surety for a foolish child will despise the ordinance: and the mouth of ungodly men shall drink down judgment.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Scourges are preparing for the intemperate, and punishments likewise for fools.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
