Proverbs 14
1 Wise women build houses: but a foolish one digs [hers] down with her hands.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 He that walks uprightly fears the Lord; but he that is perverse in his ways shall be dishonoured.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Out of the mouth of fools [comes] a rod of pride; but the lips of the wise preserve them.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Where no oxen are, the cribs are clean; but where there is abundant produce, the strength of the ox is apparent.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A faithful witness does not lie; but an unjust witness kindles falsehoods.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Thou shalt seek wisdom with bad men, and shalt not find it; but discretion is easily available with the prudent.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 All things are adverse to a foolish man; but wise lips are the weapons of discretion.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 The wisdom of the prudent will understand their ways; but the folly of fools leads astray.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 The houses of transgressors will need purification; but the houses of the just are acceptable.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 [If] a man's mind is intelligent, his soul is sorrowful; and when he rejoices, he has no fellowship with pride.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 The houses of ungodly men shall be utterly destroyed; but the tabernacles of them that walk uprightly shall stand.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 There is a way which seems to be right with men, but the ends of it reach to the depths of hell. (questioned)
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Grief mingles not with mirth; and joy in the end comes to grief.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 A stout-hearted [man] shall be filled with his own ways; and a good man with his own thoughts.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 The simple believes every word: but the prudent man betakes himself to after-thought.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 A wise man fears, and departs from evil; but the fool trusts in himself, and joins himself with the transgressor.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 A passionate man acts inconsiderately; but a sensible man bears up under many things.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Fools shall have mischief for their portion; but the prudent shall take fast hold of understanding.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Evil men shall fall before the good; and the ungodly shall attend at the gates of the righteous.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Friends will hate poor friends; but the friends of the rich are many.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 He that dishonours the needy sins: but he that has pity on the poor is most blessed.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 They that go astray devise evils: but the good devise mercy and truth. The framers of evil do not understand mercy and truth: but compassion and faithfulness are with the framers of good.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 With every one [who is] careful there is abundance: but the pleasure-taking and indolent shall be in want.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 A prudent man is the crown of the wise: but the occupation of fools is evil.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 A faithful witness shall deliver a soul from evil: but a deceitful [man] kindles falsehoods.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 In the fear of the Lord is strong confidence: and he leaves his children a support.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 The commandment of the Lord is a fountain of life; and it causes [men] to turn aside from the snare of death.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 In a populous nation is the glory of a king: but in the failure of people is the ruin of a prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 A man slow to wrath abounds in wisdom: but a man of impatient spirit is very foolish.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 A meek-spirited man is a healer of the heart: but a sensitive heart is a corruption of the bones.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 He that oppresses the needy provokes his Maker: but he that honours him has pity upon the poor.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 The ungodly shall be driven away in his wickedness: but he who is secure in his own holiness is just.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 There is wisdom in the good heart of a man: but in the heart of fools it is not discerned.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Righteousness exalts a nation: but sins diminish tribes.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 An understanding servant is acceptable to a king; and by his good behaviour he removes disgrace.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
