Proverbs 1
1 The Proverbs of Solomon son of David, who reigned in Israel;
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 to know wisdom and instruction, and to perceive words of understanding;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 to receive also hard saying, and to understand true justice, and [how] to direct judgment;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 that he might give subtlety to the simple, and to the young man discernment and understanding.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 For by the hearing of these a wise man will be wiser, and man of understanding will gain direction;
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 and will understand a parable, and a dark speech; the saying of the wise also, and riddles.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The fear of the Lord is the beginning of wisdom; and [there is] good understanding to all that practise it: and piety toward God is the beginning of discernment; but the ungodly will set at nought wisdom and instruction.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hear, [my] son, the instruction of thy father, and reject not the rules of thy mother.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For thou shalt receive for thine head a crown of graces, and a chain of gold round thy neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 [My] son, let not ungodly men lead thee astray, neither consent thou [to them].
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they should exhort thee, saying, Come with us, partake in blood, and let us unjustly hide the just man in the earth:
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 and let us swallow him alive, as Hades [would], and remove the memorial of him from the earth: (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 let us seize on his valuable property, and let us fill our houses with spoils:
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 but do thou cast in thy lot with us, and let us all provide a common purse, and let us have one pouch:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 go not in the way with them, but turn aside thy foot from their paths:
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 [For their feet run to do evil, and are swift to shed blood. ]
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 for nets are not without cause spread for birds.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 For they that are concerned in murder store up evils for themselves; and the overthrow of transgressors is evil.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 These are the ways of all that perform lawless deeds; for by ungodliness they destroy their own life.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom sings aloud in passages, and in the broad places speaks boldly.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 And she makes proclamation on the top of the walls, and sits by the gates of princes; and at the gates of the city boldly says,
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 So long as the simple cleave to justice, they shall not be ashamed: but the foolish being lovers of haughtiness, having become ungodly have hated knowledge, and are become subject to reproofs.
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Behold, I will bring forth to you the utterance of my breath, and I will instruct you in my speech.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Since I called, and ye did not hearken; and I spoke at length, and ye gave no heed;
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 but ye set at nought my counsels, and disregarded my reproofs;
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 therefore I also will laugh at your destruction; and I will rejoice against [you] when ruin comes upon you:
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 yea when dismay suddenly comes upon you, and [your] overthrow shall arrive like a tempest; and when tribulation and distress shall come upon you, or when ruin shall come upon you.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 For it shall be that when ye call upon me, I will not hearken to you: wicked men shall seek me, but shall not find [me].
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 For they hated wisdom, and did not choose the word of the Lord:
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 neither would they attend to my counsels, but derided my reproofs.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Therefore shall they eat the fruits of their own way, and shall be filled with their own ungodliness.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For because they wronged the simple, they shall be slain; and an inquisition shall ruin the ungodly.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But he that hearkens to me shall dwell in confidence, and shall rest securely from all evil.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
