Job 9
1 Then Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 I know of a truth that it is so: for how shall a mortal man be just before the Lord?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 For if he would enter into judgment with him, [God] would not hearken to him, so that he should answer to one of his charges of a thousand.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 For he is wise in mind, and mighty, and great: who has hardened himself against him and endured?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Who wears out the mountains, and [men] know it not: who overturns them in anger.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Who shakes the [earth] under heaven from its foundations, and its pillars totter.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 Who commands the sun, and it rises not; and he seals up the stars.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Who alone has stretched out the heavens, and walks on the sea as on firm ground.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Who makes Pleias, and Hesperus, and Arcturus, and the chambers of the south.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 Who does great and unsearchable things; glorious also and excellent things, innumerable.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 If ever he should go beyond me, I shall not see him: if he should pass by me, neither thus have I known [it].
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 If he would take away, who shall turn him back? or who shall say to him, What hast thou done?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 For [if] he has turned away [his] anger, the whales under heaven have stooped under him.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Oh then that he would hearken to me, or judge my cause.
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 For though I be righteous, he will not hearken to me: I will intreat his judgment.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 And if I should call and he should not hearken, I cannot believe that he has listened to my voice.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Let him not crush me with a dark storm: but he has made by bruises many without cause.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 For he suffers me not to take breath, but he has filled me with bitterness.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 For indeed he is strong in power: who then shall resist his judgment?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 For though I should seem righteous, my mouth will be profane: and though I should seem blameless, I shall be proved perverse.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 For even if I have sinned, I know it not [in] my soul: but my life is taken away.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 Wherefore I said, Wrath slays the great and mighty man.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 For the worthless die, but the righteous are laughed to scorn.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 For they are delivered into the hands of the unrighteous [man]: he covers the faces of the judges [of the earth]: but if it be not he, who is it?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 But my life is swifter than a post: [my days] have fled away, and they knew it not.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Or again, is there a trace of [their] path [left] by ships? or is there one of the flying eagle as it seeks [its] prey?
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 And if I should say, I will forget to speak, I will bow down my face and groan;
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 I quake in all my limbs, for I know that thou wilt not leave me alone [as] innocent.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 But since I am ungodly, why have I not died?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 For if I should wash myself with snow, and purge myself with pure hands,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 thou hadst thoroughly plunged me in filth, and my garment had abhorred me.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For thou art not man like me, with whom I could contend, that we might come together to judgment.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Would that [he] our mediator were [present], and a reprover, and one who should hear [the cause] between both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Let him remove [his] rod from me, and let not his fear terrify me:
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 so shall I not be afraid, but I will speak: for I am not thus conscious [of guilt].
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
