Job 6
1 But Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 Oh that one would indeed weigh the wrath that is upon me, and take up my griefs in a balance together!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 And verily they would be heavier than the sand by the seashore: but, as it seems, my words are vain.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Lord are in my body, whose violence drinks up my blood: whenever I am going to speak, they pierce me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 What then? will the wild ass bray for nothing, if he is not seeking food? or again, will the ox low at the manger, when he has a fodder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Shall bread be eaten without salt? or again, is there taste in empty words?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 For my wrath cannot cease; for I perceive my food as the smell of a lion [to be] loathsome.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 For oh that he would grant [my desire], and my petition might come, and the Lord would grant my hope!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Let the Lord begin and wound me, but let him not utterly destroy me.
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Let the grave be my city, upon the walls of which I have leaped: I will not shrink from it; for I have not denied the holy words of my God.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 For what is my strength, that I continue? what is my time, that my soul endures?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength the strength of stones? or is my flesh of brass?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Or have I not trusted in him? but help is [far] from me.
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Mercy has rejected me; and the visitation of the Lord has disregarded me.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My nearest relations have not regarded me; they have passed me by like a failing brook, or like a wave.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 They who used to reverence me, now have come against me like snow or congealed ice.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 When it has melted at the approach of heat, it is not known what it was.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Thus I also have been deserted of all; and I am ruined, and become an outcast.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Behold the ways of the Thaemanites, ye that mark the paths of the Sabaeans.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They too that trust in cities and riches shall come to shame.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 But ye also have come to me without pity; so that beholding my wound ye are afraid.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 What? have I made any demand of you? or do I ask for strength from you,
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 to deliver me from enemies, or to rescue me from the hand of the mighty ones?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teach ye me, and I will be silent: if in anything I have erred, tell me.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 But as it seems, the words of a true man are vain, because I do not ask strength of you.
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Neither will your reproof cause me to cease my words, for neither will I endure the sound of your speech.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Even because ye attack the fatherless, and insult your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 But now, having looked upon your countenances, I will not lie.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Sit down now, and let there not be unrighteousness; and unite again with the just.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 For there is no injustice in my tongue; and does not my throat meditate understanding?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
