Job 31
1 I made a covenant with mine eyes, and I will not think upon a virgin.
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 Now what portion has God given from above? and is there an inheritance [given] of the Mighty One from the highest?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Alas! destruction to the unrighteous, and rejection to them that do iniquity.
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Will he not see my way, and number all my steps?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 But if I had gone with scorners, and if too my foot has hasted to deceit:
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 (for I am weighed in a just balance, and the Lord knows my innocence: )
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 if my foot has turned aside out of the way, or if mine heart has followed mine eye, and if too I have touched gifts with my hands;
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 then let me sow, and let others eat; and let me be uprooted on the earth.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 If my heart has gone forth after another man's wife, and if I laid wait at her doors;
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 then let my wife also please another, and let my children be brought low.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 For the rage of anger is not to be controlled, [in the case] of defiling [another] man's wife.
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 For it is a fire burning on every side, and whomsoever it attacks, it utterly destroys.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 And if too I despised the judgment of my servant or [my] handmaid, when they pleaded with me;
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 what then shall I do if the Lord should try me? and if also he should at all visit me, can I make an answer?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Were not they too formed as I also was formed in the womb? yea, we were formed in the same womb.
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 But the helpless missed not whatever need they had, and I did not cause the eye of the widow to fail.
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 And if too I ate my morsel alone, and did not impart [of it] to the orphan;
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 (for I nourished [them] as a father from my youth and guided [them] from my mother's womb.)
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 And if too I overlooked the naked as he was perishing, and did not clothe him;
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 and if the poor did not bless me, and their shoulders were [not] warmed with the fleece of my lambs;
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 if I lifted my hand against an orphan, trusting that my strength was far superior [to his]:
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 let them my shoulder start from the blade-bone, and my arm be crushed off from the elbow.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 For the fear of the Lord constrained me, and I cannot bear up by reason of his burden.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 If I made gold my treasure, and if too I trusted the precious stone;
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 and if too I rejoiced when my wealth was abundant, and if too I laid my hand on innumerable [treasures]:
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 (do we not see the shining sun eclipsed, and the moon waning? for they have not [power to continue]: )
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 and if my heart was secretly deceived, and if I have laid my hand upon my mouth and kissed it:
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 let this also then be reckoned to me as the greatest iniquity: for I [should] have lied against the Lord Most High.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 And if too I was glad at the fall of mine enemies, and mine heart said, Aha!
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 let then mine ear hear my curse, and let me be a byword among my people in my affliction.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 And if too my handmaids have often said, Oh that we might be satisfied with his flesh; (whereas I was very kind:
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 for the stranger did not lodge without, and my door was opened to every one that came: )
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 or if too having sinned unintentionally, I hid my sin;
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 (for I did not stand in awe of a great multitude, so as not to declare boldly before them: ) and if too I permitted a poor man to go out of my door with an empty bosom:
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 (Oh that I had a hearer, ) and if I had not feared the hand of the Lord; and [as to] the written charge which I had against any one,
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 I would place [it] as a chaplet on my shoulders, and read it.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 And if I did not read it and return it, having taken nothing from the debtor:
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 If at any time the land groaned against me, and if its furrows mourned together;
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 and if I ate its strength alone without price, and if I too grieved the heart of the owner of the soil, by taking [aught] from [him]:
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 then let the nettle come up to me instead of wheat, and a bramble instead of barley. And Job ceased speaking.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
