Job 23
1 Then Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 Yea, I know that pleading is out of my reach; and his hand has been made heavy upon my groaning.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Who would then know that I might find him, and come to an end [of the matter]?
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 And I would plead my own cause, and he would fill my mouth with arguments.
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 And I would know the remedies which he would speak to me, and I would perceive what he would tell me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Though he should come on me in [his] great strength, then he would not threaten me;
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 for truth and reproof are from him; and he would bring forth my judgment to an end.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 For if I shall go first, and exist no longer, still what do I know [concerning] the latter end?
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 When he wrought on the left hand, then I observed [it] not: his right hand shall encompass me but I shall not see [it].
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 For he knows already my way; and he has tried me as gold.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 And I will go forth according to his commandments, for I have kept his ways; and I shall not turn aside from his commandments,
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 neither shall I transgress; but I have hid his words in my bosom.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 And if too he has thus judged, who is he that has contradicted, for he has both willed [a thing] and done it.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Therefore am I troubled at him; and when I was reproved, I thought of him. Therefore let me take good heed before him: I will consider, and be afraid of him.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 But the Lord has softened my heart, and the Almighty has troubled me.
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 For I knew not that darkness would come upon me, and thick darkness has covered [me] before my face.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
