Job 20
1 Then Sophar the Minaean answered and said,
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 I did not suppose that thou wouldest answer thus: neither do ye understand more than I.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 I will hear my shameful reproach; and the spirit of my understanding answers me.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Hast thou [not] known these things of old, from the time that man was set upon the earth?
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 But the mirth of the ungodly is a signal downfall, and the joy of transgressors is destruction:
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 although his gifts should go up to heaven, and his sacrifice reach the clouds.
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 For when he shall seem to be now established, then he shall utterly perish: and they that knew him shall say, Where is he?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Like a dream that has fled away, he shall not be found; and he has fled like a vision of the night.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eye has looked upon him, but shall not [see him] again; and his place shall no longer perceive him.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Let [his] inferiors destroy his children, and let his hands kindle the fire of sorrow.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 His bones have been filled with [vigour of] his youth, and it shall lie down with him in the dust.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Though evil be sweet in his mouth, [though] he will hide it under his tongue;
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 though he will not spare it, and will not leave it, but will keep it in the midst of his throat:
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 yet he shall not at all be able to help himself; the gall of an asp is in his belly.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 [His] wealth unjustly collected shall be vomited up; a messenger [of wrath] shall drag him out of his house.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 And let him suck the poison of serpents, and let the serpent's tongue slay him.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Let him not see the milk of the pastures, nor the supplies of honey and butter.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 He has laboured unprofitably and in vain, [for] wealth of which he shall not taste: [it is] as a lean thing, unfit for food, which he cannot swallow.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 For he has broken down the houses of many mighty men: and he has plundered an habitation, though he built [it] not.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 There is no security to his possessions; he shall not be saved by his desire.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 There is nothing remaining of his provisions; therefore his goods shall not flourish.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 But when he shall seem to be just satisfied, he shall be straitened; and all distress shall come upon him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 If by any means he would fill his belly, let [God] send upon him the fury of wrath; let him bring a torrent of pains upon him.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 And he shall by no means escape from the power of the sword; let the brazen bow wound him.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 And let the arrow pierce through his body; and let the stars be against his dwelling-place: let terrors come upon him.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 And let all darkness wait for him: a fire that burns not out shall consume him; and let a stranger plague his house.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 And let the heaven reveal his iniquities, and the earth rise up against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Let destruction bring his house to an end; let a day of wrath come upon him.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 This is the portion of an ungodly man from the Lord, and the possession of his goods [appointed him] by the all-seeing [God].
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
