Job 10
1 Weary in my soul, I will pour my words with groans upon him: I will speak being straitened in the bitterness of my soul.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 And I will say to the Lord, Do not teach me to be impious; and wherefore hast thou thus judged me?
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Is it good before thee if I be unrighteous? for thou hast disowned the work of thy hands, and attended to the counsel of the ungodly.
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Or dost thou see as a mortal sees? or wilt thou look as a man sees?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Or is thy life human, or thy years [the years] of a man,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 that thou hast enquired into mine iniquity, and searched out my sins?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 For thou knowest that I have not committed iniquity: but who is he that can deliver out of thy hands?
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Thy hands have formed me and made me; afterwards thou didst change [thy mind], and smite me.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Remember that thou hast made me [as] clay, and thou dost turn me again to earth.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Hast thou not poured me out like milk, and curdled me like cheese?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 And thou didst clothe me with skin and flesh, and frame me with bones and sinews.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 And thou didst bestow upon me life and mercy, and thy oversight has preserved my spirit.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Having these things in thyself, I know that thou canst do all things; for nothing is impossible with thee.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 And if I should sin, thou watchest me; and thou hast not cleared me from iniquity.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Or if I should be ungodly, woe is me: and if I should be righteous, I cannot lift myself up, for I am full of dishonour.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 For I am hunted like a lion for slaughter; for again thou hast changed and art terribly destroying me;
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 renewing against me my torture: and thou hast dealt with me in great anger, and thou hast brought trials upon me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Why then didst thou bring me out of the womb? and why did I not die, and no eye see me,
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 and I become as if I had not been? for why was I not carried from the womb to the grave?
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Is not the time of my life short? suffer me to rest a little,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 before I go whence I shall not return, to a land of darkness and gloominess;
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 to a land of perpetual darkness, where there is no light, neither [can any one] see the life of mortals.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
