Esias 40
1 Comfort ye, comfort ye my people, saith God.
Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.
2 Speak, ye priests, to the heart of Jerusalem; comfort her, for her humiliation is accomplished, her sin is put away: for she has received of the Lord's hand double [the amount of] her sins.
Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.
3 The voice of one crying in the wilderness, Prepare ye the way of the Lord, make straight the paths of our God.
Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.
4 Every valley shall be filled, and every mountain and hill shall be brought low: and all the crooked [ways] shall become straight, and the rough [places] plains.
Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;
5 And the glory of the Lord shall appear, and all flesh shall see the salvation of God: for the Lord has spoken [it].
И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.
6 The voice of one saying, Cry; and I said, What shall I cry? All flesh is grass, and all the glory of man as the flower of grass:
Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;
Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!
8 The grass withers, and the flower fades: but the word of our God abides for ever.
Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.
9 O thou that bringest glad tidings to Zion, go up on the high mountain; lift up thy voice with strength, thou that bringest glad tidings to Jerusalem; lift it up, fear not; say unto the cities of Juda, Behold your God!
Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!
10 Behold the Lord! The Lord is coming with strength, and [his] arm is with power: behold, his reward is with him, and [his] work before him.
Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.
11 He shall tend his flock as a shepherd, and he shall gather the lambs with his arm, and shall soothe them that are with young.
Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.
12 Who has measured the water in his hand, and the heaven with a span, and all the earth in a handful? Who has weighed the mountains in scales, and the forests in a balance?
Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
13 Who has known the mind of the Lord? and who has been his counsellor, to instruct him?
Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?
14 Or with whom has he taken counsel, and he has instructed him? or who has taught him judgment, or who has taught him the way of understanding;
С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
15 since all the nations are counted as a drop from a bucket, and as the turning of a balance, [and] shall be counted as spittle?
Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.
16 And Libanus is not enough to burn, nor all beasts enough for a whole-burnt offering:
Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.
17 and all the nations are as nothing, and counted as nothing.
Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.
18 To whom have ye compared the Lord? and with what likeness have ye compared him?
И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?
19 Has not the artificer made an image, or the goldsmith having melted gold, gilt it over, [and] made it a similitude?
Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;
20 For the artificer chooses out a wood that will not rot, and will wisely enquire how he shall set up his image, and [that so] that it should not be moved.
Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!
21 Will ye not know? will ye not hear? has it not been told you of old? Have ye not known the foundations of the earth?
Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали
22 [It is] he that comprehends the circle of the earth, and the inhabitants in it are as grasshoppers; he that set up the heaven as a chamber, and stretched [it] out as a tent to dwell in:
Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,
23 he that appoints princes to rule as nothing, and has made the earth as nothing.
Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?
24 For they shall not plant, neither shall they sow, neither shall their root be fixed in the ground: he has blown upon them, and they are withered, and a storm shall carry them away like sticks.
Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,
25 Now then to whom have ye compared me, that I may be exalted? saith the Holy One.
И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.
26 Lift up your eyes on high, and see, who has displayed all these things? [even] he that brings forth his host by number: he shall call them all by name by [means of his] great glory, and by the power of his might: nothing has escaped thee.
Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.
27 For say not thou, O Jacob, and why hast thou spoken, Israel, [saying], My way is hid from God, and my God has taken away [my] judgement, and has departed?
Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?
28 And now, hast thou not known? hast thou not heard? the eternal God, the God that formed the ends of the earth, shall not hunger, nor be weary, and there is no searching of his understanding.
Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.
29 He gives strength to the hungry, and sorrow to them that are not suffering.
Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.
30 For the young [men] shall hunger, and the youths shall be weary, and the choice [men] shall be powerless:
Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 but they that wait on God shall renew [their] strength; they shall put forth new feathers like eagles; they shall run, and not be weary; they shall walk, and not hunger.
Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.
