Genesis 18
1 And God appeared to him by the oak of Mambre, as he sat by the door of his tent at noon.
След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 And he lifted up his eyes and beheld, and lo! three men stood before him; and having seen them he ran to meet them from the door of his tent, and did obeisance to the ground.
Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
3 And he said, Lord, if indeed I have found grace in thy sight, pass not by thy servant.
Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.
4 Let water now be brought, and let them wash your feet, and do ye refresh [yourselves] under the tree.
Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
5 And I will bring bread, and ye shall eat, and after this ye shall depart on your journey, on account of which [refreshment] ye have turned aside to your servant. And he said, So do, as thou hast said.
И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
6 And Abraam hasted to the tent to Sarrha, and said to her, Hasten, and knead three measures of fine flour, and make cakes.
Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 And Abraam ran to the kine, and took a young calf, tender and good, and gave it to his servant, and he hasted to dress it.
А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 And he took butter and milk, and the calf which he had dressed; and he set them before them, and they did eat, and he stood by them under the tree.
После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.
9 And he said to him, Where is Sarrha thy wife? And he answered and said, Behold! in the tent.
Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
10 And he said, I will return and come to thee according to this period seasonably, and Sarrha thy wife shall have a son; and Sarrha heard at the door of the tent, being behind him.
И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 And Abraam and Sarrha were old, advanced in days, and the custom of women ceased with Sarrha.
А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 And Sarrha laughed in herself, saying, The thing has not as yet happened to me, even until now, and my lord is old.
И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
13 And the Lord said to Abraam, Why is it that Sarrha has laughed in herself, saying, Shall I then indeed bear? but I am grown old.
А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Shall anything be impossible with the Lord? At this time I will return to thee seasonably, and Sarrha shall have a son.
Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
15 But Sarrha denied, saying, I did not laugh, for she was afraid. And he said to her, Nay, but thou didst laugh.
Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
16 And the men having risen up from thence looked towards Sodom and Gomorrha. And Abraam went with them, attending them on their journey.
Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 And the Lord said, Shall I hide from Abraam my servant what things I intend to do?
И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,
18 But Abraam shall become a great and populous nation, and in him shall all the nations of the earth be blest.
тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19 For I know that he will order his sons, and his house after him, and they will keep the ways of the Lord, to do justice and judgment, that the Lord may bring upon Abraam all things whatsoever he has spoken to him.
Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20 And the Lord said, The cry of Sodom and Gomorrha has been increased towards me, and their sins are very great.
И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
21 I will therefore go down and see, if they completely correspond with the cry which comes to me, and if not, that I may know.
ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
22 And the men having departed thence, came to Sodom; and Abraam was still standing before the Lord.
Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 And Abraam drew nigh and said, Wouldest thou destroy the righteous with the wicked, and shall the righteous be as the wicked?
И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Should there be fifty righteous in the city, wilt thou destroy them? wilt thou not spare the whole place for the sake of the fifty righteous, if they be in it?
Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?
25 By no means shalt thou do as this thing [is] so as to destroy the righteous with the wicked, so the righteous shall be as the wicked: by no means. Thou that judgest the whole earth, shalt thou not do right?
Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 And the Lord said, If there should be in Sodom fifty righteous in the city, I will spare the whole city, and the whole place for their sakes.
И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
27 And Abraam answered and said, Now I have begun to speak to my Lord, and I am earth and ashes.
А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 But if the fifty righteous should be diminished to forty-five, wilt thou destroy the whole city because of the five [wanting]? And he said, I will not destroy it, if I should find there forty-five.
може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 And he continued to speak to him still, and said, But if there should be found there forty? And he said, I will not destroy it for the forty's sake.
А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.
30 And he said, Will there be anything [against me], Lord, if I shall speak? but if there be found there thirty? And he said, I will not destroy it for the thirty's sake.
А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 And he said, Since I am able to speak to the Lord, what if there should be found there twenty? And he said, I will not destroy it, if I should find there twenty.
А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 And he said, Will there be anything [against me], Lord, if I speak yet once? but if there should be found there ten? And he said, I will not destroy it for the ten's sake.
Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.
33 And the Lord departed, when he left off speaking to Abraam, and Abraam returned to his place.
А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
