Esther 9
1 For in the twelfth month, on the thirteenth day of the month which is Adar, the letters written by the king arrived.
А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),
2 In that day the adversaries of the Jews perished: for no one resisted, through fear of them.
юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.
3 For the chiefs of the satraps, and the princes and the royal scribes, honoured the Jews; for the fear of Mardochæus lay upon them.
И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.
4 For the order of the king was in force, that he should be celebrated in all the kingdom.
Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.
И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.
6 And in the city Susa the Jews slew five hundred men:
И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.
7 both Pharsannes, and Delphon and Phasga,
Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,
8 and Pharadatha, and Barea, and Sarbaca,
Пората, Адалия, Аридата,
9 and Marmasima, and Ruphæus, and Arsæus, and Zabuthæus,
Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,
10 the ten sons of Aman the son of Amadathes the Bugæan, the enemy of the Jews, and they plundered [their property] on the same day:
десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.
11 and the number of them that perished in Susa was rendered to the king.
На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,
12 And the king said to Esther, The Jews have slain five hundred men in the city Susa; and how, thinkest thou, have they used them in the rest of the country? What then dost thou yet ask, that it may be [done] for thee?
царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.
13 And Esther said to the king, Let it be granted to the Jews so to treat them to-morrow as to hang the ten sons of Aman.
И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.
14 And he permitted it to be so done; and he gave up to the Jews of the city the bodies of the sons of Aman to hang.
И царят заповяда да стане така; и издаде с указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.
15 And the Jews assembled in Susa on the fourteenth [day] of Adar, and slew three hundred men, but plundered no property.
И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.
16 And the rest of the Jews who were in the kingdom assembled, and helped one another, and obtained rest from their enemies: for they destroyed fifteen thousand of them on the thirteenth [day] of Adar, but took no spoil.
А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.
17 And they rested on the fourteenth of the same month, and kept it as a day of rest with joy and gladness.
Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
18 And the Jews in the city Susa assembled also on the fourteenth [day] and rested; and they kept also the fifteenth with joy and gladness.
Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
19 On this account then [it is that] the Jews dispersed in every foreign land keep the fourteenth of Adar [as] a holy day with joy, sending portions each to his neighbour.
Ето защо юдеите селяни, които живееха в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане подаръци едни на други.
20 And Mardochæus wrote these things in a book, and sent them to the Jews, as many as were in the kingdom of Artaxerxes, both them that were near and them that were afar off,
Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,
21 to establish these [as] joyful days, and to keep the fourteenth and fifteenth of Adar;
с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,
22 for on these days the Jews obtained rest from their enemies: and [as to] the month, which was Adar, in which a change was made for them, from mourning to joy, and from sorrow to a good day, to spend the whole of it [in] good days of feasting and gladness, sending portions to their friends, and to the poor.
като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.
23 And the Jews consented [to this] accordingly as Mardochæus wrote to them,
И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,
24 [shewing] how Aman the son of Amadathes the Macedonian fought against them, how he made a decree and cast lots to destroy them utterly;
по причина на агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;
25 also how he went in to the king, telling [him] to hang Mardochæus: but all the calamities he tried to bring upon the Jews came upon himself, and he was hanged, and his children.
когато обаче, Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.
26 Therefore these days were called Phruræ, because of the lots; (for in their language they are called Phruræ; ) because of the words of this letter, and [because of] all they suffered on this account, and all that happened to them.
Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,
27 And [Mardochæus] established it, and the Jews took upon themselves, and upon their seed, and upon those that were joined to them [to observe it], neither would they on any account behave differently: but these days [were to be] a memorial kept in every generation, and city, and family, and province.
юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;
28 And these days of the Phruræ, [said they], shall be kept for ever, and their memorial shall not fail in any generation.
и тия дни да са помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка области във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомците им.
29 And queen Esther, the daughter of Aminadab, and Mardochæus the Jew, wrote all that they had done, and the confirmation of the letter of Phruræ.
Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.
При това, Мардохей прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,
31 And Mardochæus and Esther the queen appointed [a fast] for themselves privately, even at that time also having formed their plan against their own health.
за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си.
32 And Esther established it by a command for ever, and it was written for a memorial.
И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.
