Ecclesiastes 12
1 And remember thy Creator in the days of thy youth, before the days of evil come, and the years overtake [thee] in which thou shalt say, I have no pleasure in them.
И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях,
2 While the sun and light are not darkened, nor the moon and the stars; nor the clouds return after the rain:
Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 in the day wherein the keepers of the house shall tremble, and the mighty men shall become bent, and the grinding [women] cease because they have become few, and the [women] looking out at the windows be dark;
Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 and they shall shut the doors in the market-place, because of the weakness of the voice of her that grinds [at the mill]; and he shall rise up at the voice of the sparrow, and all the daughters of song shall be brought low;
Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;
5 and they shall look up, and fears [shall be] in the way, and the almond tree shall blossom, and the locust shall increase, and the caper shall be scattered: because man has gone to his eternal home, and the mourners have gone about the market:
Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците,
6 before the silver cord be [let go], or the choice gold be broken, or the pitcher be broken at the fountain, or the wheel run down to the cistern;
Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 [before] the dust also return to the earth as it was, and the spirit return to God who gave it.
И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.
8 Vanity of vanities, said the Preacher; all is vanity.
Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
9 And because the Preacher was wise above [others, so it was] that he taught man excellent knowledge, and the ear will trace out the parables.
и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
10 The Preacher sought diligently to find out acceptable words, and a correct writing, [even] words of truth.
Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11 The words of the wise are as goads, and as nails firmly fastened, which have been given from one shepherd by agreement.
Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
12 And moreover, my son, guard thyself by means of them: of making many books there is no end; and much study is a weariness of the flesh.
А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
13 Hear the end of the matter, the sun: Fear God, and keep his commandments: for this is the whole man.
Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)
14 For God will bring every work into judgment, with everything that has been overlooked, whether [it be] good, or whether [it be] evil.
Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.
