Song of Solomon 2
1 I am a rose of Sharon, a flower of the valleys.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 As the lily-flower among the thorns of the waste, so is my love among the daughters.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 As the apple-tree among the trees of the wood, so is my loved one among the sons. I took my rest under his shade with great delight, and his fruit was sweet to my taste.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He took me to the house of wine, and his flag over me was love.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Make me strong with wine-cakes, let me be comforted with apples; I am overcome with love.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand is under my head, and his right hand is round about me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 I say to you, O daughters of Jerusalem, by the roes of the field, do not let love be moved till it is ready.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 The voice of my loved one! See, he comes dancing on the mountains, stepping quickly on the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 My loved one is like a roe; see, he is on the other side of our wall, he is looking in at the windows, letting himself be seen through the spaces.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 My loved one said to me, Get up, my love, my fair one, and come away.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For, see, the winter is past, the rain is over and gone;
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers are come on the earth; the time of cutting the vines is come, and the voice of the dove is sounding in our land;
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig-tree puts out her green fruit and the vines with their young fruit give a good smell. Get up from your bed, my beautiful one, and come away.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 O my dove, you are in the holes of the mountain sides, in the cracks of the high hills; let me see your face, let your voice come to my ears; for sweet is your voice, and your face is fair.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Take for us the foxes, the little foxes, which do damage to the vines; our vines have young grapes.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 My loved one is mine, and I am his: he takes his food among the flowers.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Till the evening comes, and the sky slowly becomes dark, come, my loved one, and be like a roe on the mountains of Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
