Job 6
1 And Job made answer and said,
А Иов в отговор рече:
2 If only my passion might be measured, and put into the scales against my trouble!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 For then its weight would be more than the sand of the seas: because of this my words have been uncontrolled.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Ruler of all are present with me, and their poison goes deep into my spirit: his army of fears is put in order against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Does the ass of the fields give out his voice when he has grass? or does the ox make sounds over his food?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Will a man take food which has no taste without salt? or is there any taste in the soft substance of purslain?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 My soul has no desire for such things, they are as disease in my food.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 If only I might have an answer to my prayer, and God would give me my desire!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 If only he would be pleased to put an end to me; and would let loose his hand, so that I might be cut off!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 So I would still have comfort, and I would have joy in the pains of death, for I have not been false to the words of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Have I strength to go on waiting, or have I any end to be looking forward to?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength the strength of stones, or is my flesh brass?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 I have no help in myself, and wisdom is completely gone from me.
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 He whose heart is shut against his friend has given up the fear of the Ruler of all.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My friends have been false like a stream, like streams in the valleys which come to an end:
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Which are dark because of the ice, and the snow falling into them;
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Under the burning sun they are cut off, and come to nothing because of the heat.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 The camel-trains go out of their way; they go up into the waste and come to destruction.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 The camel-trains of Tema were searching with care, the bands of Sheba were waiting for them:
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They were put to shame because of their hope; they came and their hope was gone.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 So have you now become to me; you see my sad condition and are in fear.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Did I say, Give me something? or, Make a payment for me out of your wealth?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Or, Get me out of the power of my hater? or, Give money so that I may be free from the power of the cruel ones?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Give me teaching and I will be quiet; and make me see my error.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 How pleasing are upright words! but what force is there in your arguments?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 My words may seem wrong to you, but the words of him who has no hope are for the wind.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Truly, you are such as would give up the child of a dead man to his creditors, and would make a profit out of your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Now then, let your eyes be turned to me, for truly I will not say what is false to your face.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Let your minds be changed, and do not have an evil opinion of me; yes, be changed, for my righteousness is still in me.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Is there evil in my tongue? is not the cause of my trouble clear to me?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
