Job 36
1 And Elihu went on to say,
И Елиу продължавайки рече:
2 Give me a little more time, and I will make it clear to you; for I have still something to say for God.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 I will get my knowledge from far, and I will give righteousness to my Maker.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 For truly my words are not false; one who has all knowledge is talking with you.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Truly, God gives up the hard-hearted, and will not give life to the sinner.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 His eyes are ever on the upright, and he gives to the crushed their right;
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Lifting them up to the seat of kings, and making them safe for ever.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 And if they have been prisoned in chains, and taken in cords of trouble,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Then he makes clear to them what they have done, even their evil works in which they have taken pride.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Their ear is open to his teaching, and he gives them orders so that their hearts may be turned from evil.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 If they give ear to his voice, and do his word, then he gives them long life, and years full of pleasure.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 But if not, they come to their end, and give up their breath without knowledge.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Those who have no fear of God keep wrath stored up in their hearts; they give no cry for help when they are made prisoners.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 They come to their end while they are still young, their life is short like that of those who are used for sex purposes in the worship of their gods.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 He makes the wrong done to the poor the way of their salvation, opening their ears by their trouble.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Take care not to be turned to sin, for you have taken evil for your part in place of sorrow.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Truly God is lifted up in strength; who is a ruler like him?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Who ever gave orders to him, or said to him, You have done wrong?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 See that you give praise to his work, about which men make songs.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 All people are looking on it; man sees it from far.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Truly, God is great, greater than all our knowledge; the number of his years may not be searched out.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 For he takes up the drops from the sea; he sends them through his mist as rain,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Flowing down from the sky, and dropping on the peoples.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 And who has knowledge of how the clouds are stretched out, or of the thunders of his tent?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 See, he is stretching out his mist, covering the tops of the mountains with it.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 For by these he gives food to the peoples, and bread in full measure.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 He takes the light in his hands, sending it against the mark.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 The thunder makes clear his passion, and the storm gives news of his wrath.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
