Job 16
1 And Job made answer and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 Such things have frequently come to my ears: you are comforters who only give trouble.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 May words which are like the wind be stopped? or what is troubling you to make answer to them?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 It would not be hard for me to say such things if your souls were in my soul's place; joining words together against you, and shaking my head at you:
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 I might give you strength with my mouth, and not keep back the comfort of my lips.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 If I say what is in my mind, my pain becomes no less: and if I keep quiet, how much of it goes from me?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 But now he has overcome me with weariness and fear, and I am in the grip of all my trouble.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 It has come up as a witness against me, and the wasting of my flesh makes answer to my face.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 I am broken by his wrath, and his hate has gone after me; he has made his teeth sharp against me: my haters are looking on me with cruel eyes;
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Their mouths are open wide against me; the blows of his bitter words are falling on my face; all of them come together in a mass against me.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 God gives me over to the power of sinners, sending me violently into the hands of evil-doers.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 I was in comfort, but I have been broken up by his hands; he has taken me by the neck, shaking me to bits; he has put me up as a mark for his arrows.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 His bowmen come round about me; their arrows go through my body without mercy; my life is drained out on the earth.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 I am broken with wound after wound; he comes rushing on me like a man of war.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 I have made haircloth the clothing of my skin, and my horn is rolled in the dust.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My face is red with weeping, and my eyes are becoming dark;
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Though my hands have done no violent acts, and my prayer is clean.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 O earth, let not my blood be covered, and let my cry have no resting-place!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Even now my witness is in heaven, and the supporter of my cause is on high.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 My friends make sport of me; to God my eyes are weeping,
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 So that he may give decision for a man in his cause with God, and between a son of man and his neighbour.
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 For in a short time I will take the journey from which I will not come back.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
