Job 14
1 As for man, the son of woman, his days are short and full of trouble.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 He comes out like a flower, and is cut down: he goes in flight like a shade, and is never seen again.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Is it on such a one as this that your eyes are fixed, with the purpose of judging him?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 If only a clean thing might come out of an unclean! But it is not possible.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 If his days are ordered, and you have knowledge of the number of his months, having given him a fixed limit past which he may not go;
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Let your eyes be turned away from him, and take your hand from him, so that he may have pleasure at the end of his day, like a servant working for payment.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 For there is hope of a tree; if it is cut down, it will come to life again, and its branches will not come to an end.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Though its root may be old in the earth, and its cut-off end may be dead in the dust;
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Still, at the smell of water, it will make buds, and put out branches like a young plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 But man comes to his death and is gone: he gives up his spirit, and where is he?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 The waters go from a pool, and a river becomes waste and dry;
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 So man goes down to his last resting-place and comes not again: till the heavens come to an end, they will not be awake or come out of their sleep.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 If only you would keep me safe in the underworld, putting me in a secret place till your wrath is past, giving me a fixed time when I might come to your memory again! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 If death takes a man, will he come to life again? All the days of my trouble I would be waiting, till the time came for me to be free.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 At the sound of your voice I would give an answer, and you would have a desire for the work of your hands.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 For now my steps are numbered by you, and my sin is not overlooked.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 My wrongdoing is corded up in a bag, and my sin is shut up safe.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 But truly a mountain falling comes to dust, and a rock is moved from its place;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 The stones are crushed small by the force of the waters; the dust of the earth is washed away by their overflowing: and so you put an end to the hope of man.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 You overcome him for ever, and he is gone; his face is changed in death, and you send him away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 His sons come to honour, and he has no knowledge of it; they are made low, but he is not conscious of it.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Only his flesh still has pain, and his soul is sad.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
