Song of Solomon 6
1 Where has your beloved gone, O most beautiful among women? Which way has he turned? We will seek him with you.
Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?
2 My beloved has gone down to his garden, to the beds of spices, to pasture his flock in the gardens and to gather lilies.
Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.
3 I belong to my beloved and he belongs to me; he pastures his flock among the lilies.
Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.
4 You are as beautiful, my darling, as Tirzah, as lovely as Jerusalem, as majestic as troops with banners.
Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.
5 Turn your eyes away from me, for they have overcome me. Your hair is like a flock of goats streaming down from Gilead.
Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
6 Your teeth are like a flock of sheep coming up from the washing; each has its twin, and not one of them is lost.
Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
7 Your brow behind your veil is like a slice of pomegranate.
Челото ти под булото е Като част от нар.
8 There are sixty queens and eighty concubines, and maidens without number,
Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
9 but my dove, my perfect one, is unique, the favorite of the mother who bore her. The maidens see her and call her blessed; the queens and concubines sing her praises.
Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
10 Who is this who shines like the dawn, as fair as the moon, as bright as the sun, as majestic as the stars in procession?
Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?
11 I went down to the walnut grove to see the blossoms of the valley, to see if the vines were budding or the pomegranates were in bloom.
Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.
12 Before I realized it, my desire had set me among the royal chariots of my people.
Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.
13 Come back, come back, O Shulammite! Come back, come back, that we may gaze upon you. Why do you look at the Shulammite, as on the dance of Mahanaim?
Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!
