Song of Solomon 2
1 I am a rose of Sharon, a lily of the valley.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Like a lily among the thorns is my darling among the maidens.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Like an apple tree among the trees of the forest is my beloved among the young men. I delight to sit in his shade, and his fruit is sweet to my taste.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He has brought me to the house of wine, and his banner over me is love.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Sustain me with raisins; refresh me with apples, for I am faint with love.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand is under my head, and his right arm embraces me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 O daughters of Jerusalem, I adjure you by the gazelles and does of the field: Do not arouse or awaken love until the time is right.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Listen! My beloved approaches. Look! Here he comes, leaping across the mountains, bounding over the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 My beloved is like a gazelle or a young stag. Look, he stands behind our wall, gazing through the windows, peering through the lattice.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 My beloved calls to me, “Arise, my darling. Come away with me, my beautiful one.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For now the winter is past; the rain is over and gone.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers have appeared in the countryside; the season of singing has come, and the cooing of turtledoves is heard in our land.
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig tree ripens its figs; the blossoming vines spread their fragrance. Arise, come away, my darling; come away with me, my beautiful one.”
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 O my dove in the clefts of the rock, in the crevices of the cliff, let me see your face, let me hear your voice; for your voice is sweet, and your countenance is lovely.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Catch for us the foxes— the little foxes that ruin the vineyards— for our vineyards are in bloom.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 My beloved is mine and I am his; he pastures his flock among the lilies.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Before the day breaks and shadows flee, turn, my beloved, and be like a gazelle or a young stag on the mountains of Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
