< Psalms 39 >
1 For the choirmaster. For Jeduthun. A Psalm of David. I said, “I will watch my ways so that I will not sin with my tongue; I will guard my mouth with a muzzle as long as the wicked are present.”
За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 I was speechless and still; I remained silent, even from speaking good, and my sorrow was stirred.
Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 My heart grew hot within me; as I mused, the fire burned. Then I spoke with my tongue:
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 “Show me, O LORD, my end and the measure of my days. Let me know how fleeting my life is.
Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 You, indeed, have made my days as handbreadths, and my lifetime as nothing before You. Truly each man at his best exists as but a breath.
Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Surely every man goes about like a phantom; surely he bustles in vain; he heaps up riches not knowing who will haul them away.
Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 And now, O Lord, for what do I wait? My hope is in You.
И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Deliver me from all my transgressions; do not make me the reproach of fools.
Избави ме от всичките ми беззакония.
9 I have become mute; I do not open my mouth because of what You have done.
Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 Remove Your scourge from me; I am perishing by the force of Your hand.
Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 You discipline and correct a man for his iniquity, consuming like a moth what he holds dear; surely each man is but a vapor.
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
12 Hear my prayer, O LORD, and give ear to my cry for help; do not be deaf to my weeping. For I am a foreigner dwelling with You, a stranger like all my fathers.
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 Turn Your gaze away from me, that I may again be cheered before I depart and am no more.”
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.