Psalms 35
1 Of David. Contend with my opponents, O LORD; fight against those who fight against me.
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Take up Your shield and buckler; arise and come to my aid.
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Draw the spear and javelin against my pursuers; say to my soul: “I am your salvation.”
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 May those who seek my life be disgraced and put to shame; may those who plan to harm me be driven back and confounded.
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 May they be like chaff in the wind, as the angel of the LORD drives them away.
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 May their path be dark and slick, as the angel of the LORD pursues.
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 For without cause they laid their net for me; without reason they dug a pit for my soul.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 May ruin befall them by surprise; may the net they hid ensnare them; may they fall into the hazard they created.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 Then my soul will rejoice in the LORD and exult in His salvation.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 All my bones will exclaim, “Who is like You, O LORD, who delivers the afflicted from the aggressor, the poor and needy from the robber?”
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Hostile witnesses come forward; they make charges I know nothing about.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 They repay me evil for good, to the bereavement of my soul.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 Yet when they were ill, I put on sackcloth; I humbled myself with fasting, but my prayers returned unanswered.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 I paced about as for my friend or brother; I was bowed down with grief, like one mourning for his mother.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 But when I stumbled, they assembled in glee; they gathered together against me. Assailants I did not know slandered me without ceasing.
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 Like godless jesters at a feast, they gnashed their teeth at me.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 How long, O Lord, will You look on? Rescue my soul from their ravages, my precious life from these lions.
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 Then I will give You thanks in the great assembly; I will praise You among many people.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Let not my enemies gloat over me without cause, nor those who hate me without reason wink in malice.
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 For they do not speak peace, but they devise deceitful schemes against those who live quietly in the land.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 They gape at me and say, “Aha, aha! Our eyes have seen!”
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 O LORD, You have seen it; be not silent. O Lord, be not far from me.
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Awake and rise to my defense, to my cause, my God and my Lord!
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Vindicate me by Your righteousness, O LORD my God, and do not let them gloat over me.
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Let them not say in their hearts, “Aha, just what we wanted!” Let them not say, “We have swallowed him up!”
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 May those who gloat in my distress be ashamed and confounded; may those who exalt themselves over me be clothed in shame and reproach.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 May those who favor my vindication shout for joy and gladness; may they always say, “Exalted be the LORD who delights in His servant’s well-being.”
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 Then my tongue will proclaim Your righteousness and Your praises all day long.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
