Psalms 139
1 For the choirmaster. A Psalm of David. O LORD, You have searched me and known me.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 You know when I sit and when I rise; You understand my thoughts from afar.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 You search out my path and my lying down; You are aware of all my ways.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Even before a word is on my tongue, You know all about it, O LORD.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 You hem me in behind and before; You have laid Your hand upon me.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Such knowledge is too wonderful for me, too lofty for me to attain.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Where can I go to escape Your Spirit? Where can I flee from Your presence?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 If I ascend to the heavens, You are there; if I make my bed in Sheol, You are there. (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 If I rise on the wings of the dawn, if I settle by the farthest sea,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 even there Your hand will guide me; Your right hand will hold me fast.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 If I say, “Surely the darkness will hide me, and the light become night around me”—
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 even the darkness is not dark to You, but the night shines like the day, for darkness is as light to You.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 For You formed my inmost being; You knit me together in my mother’s womb.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 I praise You, for I am fearfully and wonderfully made. Marvelous are Your works, and I know this very well.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 My frame was not hidden from You when I was made in secret, when I was woven together in the depths of the earth.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Your eyes saw my unformed body; all my days were written in Your book and ordained for me before one of them came to be.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 How precious to me are Your thoughts, O God, how vast is their sum!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 If I were to count them, they would outnumber the grains of sand; and when I awake, I am still with You.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 O God, that You would slay the wicked— away from me, you bloodthirsty men—
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 who speak of You deceitfully; Your enemies take Your name in vain.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Do I not hate those who hate You, O LORD, and detest those who rise against You?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 I hate them with perfect hatred; I count them as my enemies.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Search me, O God, and know my heart; test me and know my concerns.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 See if there is any offensive way in me; lead me in the way everlasting.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
