Psalms 137

1 By the rivers of Babylon we sat and wept when we remembered Zion.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 There on the willows we hung our harps,

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 for there our captors requested a song; our tormentors demanded songs of joy: “Sing us a song of Zion.”

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 How can we sing a song of the LORD in a foreign land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 If I forget you, O Jerusalem, may my right hand cease to function.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 May my tongue cling to the roof of my mouth if I do not remember you, if I do not exalt Jerusalem as my greatest joy!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Remember, O LORD, the sons of Edom on the day Jerusalem fell: “Destroy it,” they said, “tear it down to its foundations!”

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 O Daughter of Babylon, doomed to destruction, blessed is he who repays you as you have done to us.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Blessed is he who seizes your infants and dashes them against the rocks.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!