Psalms 10
1 Why, O LORD, do You stand far off? Why do You hide in times of trouble?
(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 In pride the wicked pursue the needy; let them be caught in the schemes they devise.
Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 For the wicked man boasts in the cravings of his heart; he blesses the greedy and reviles the LORD.
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 In his pride the wicked man does not seek Him; in all his schemes there is no God.
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 He is secure in his ways at all times; Your lofty judgments are far from him; he sneers at all his foes.
Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
6 He says to himself, “I will not be moved; from age to age I am free of distress.”
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 His mouth is full of cursing, deceit, and violence; trouble and malice are under his tongue.
Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 He lies in wait near the villages; in ambush he slays the innocent; his eyes watch in stealth for the helpless.
Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 He lies in wait like a lion in a thicket; he lurks to seize the oppressed; he catches the lowly in his net.
Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 They are crushed and beaten down; the hapless fall prey to his strength.
Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
11 He says to himself, “God has forgotten; He hides His face and never sees.”
Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 Arise, O LORD! Lift up Your hand, O God! Do not forget the helpless.
Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 Why has the wicked man renounced God? He says to himself, “You will never call me to account.”
Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 But You have regarded trouble and grief; You see to repay it by Your hand. The victim entrusts himself to You; You are the helper of the fatherless.
Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 Break the arm of the wicked and evildoer; call him to account for his wickedness until none is left to be found.
Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 The LORD is King forever and ever; the nations perish from His land.
Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 You have heard, O LORD, the desire of the humble; You will strengthen their hearts. You will incline Your ear,
Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 to vindicate the fatherless and oppressed, that the men of the earth may strike terror no more.
За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
