Proverbs 1
1 These are the proverbs of Solomon son of David, king of Israel,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 for gaining wisdom and discipline, for comprehending words of insight,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 and for receiving instruction in wise living and in righteousness, justice, and equity.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 To impart prudence to the simple and knowledge and discretion to the young,
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 let the wise listen and gain instruction, and the discerning acquire wise counsel
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 by understanding the proverbs and parables, the sayings and riddles of the wise.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The fear of the LORD is the beginning of knowledge, but fools despise wisdom and discipline.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Listen, my son, to your father’s instruction, and do not forsake the teaching of your mother.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For they are a garland of grace on your head and a pendant around your neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners entice you, do not yield to them.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they say, “Come along, let us lie in wait for blood, let us ambush the innocent without cause,
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 let us swallow them alive like Sheol, and whole like those descending into the Pit. (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 We will find all manner of precious goods; we will fill our houses with plunder.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Throw in your lot with us; let us all share one purse”—
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 my son, do not walk the road with them or set foot upon their path.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For their feet run to evil, and they are swift to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 How futile it is to spread the net where any bird can see it!
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 But they lie in wait for their own blood; they ambush their own lives.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Such is the fate of all who are greedy, whose unjust gain takes the lives of its possessors.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom calls out in the street, she lifts her voice in the square;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 in the main concourse she cries aloud, at the city gates she makes her speech:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 “How long, O simple ones, will you love your simple ways? How long will scoffers delight in their scorn and fools hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 If you had repented at my rebuke, then surely I would have poured out my spirit on you; I would have made my words known to you.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Because you refused my call, and no one took my outstretched hand,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 because you neglected all my counsel, and wanted none of my correction,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 in turn I will mock your calamity; I will sneer when terror strikes you,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 when your dread comes like a storm, and your destruction like a whirlwind, when distress and anguish overwhelm you.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then they will call on me, but I will not answer; they will earnestly seek me, but will not find me.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 For they hated knowledge and chose not to fear the LORD.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 They accepted none of my counsel; they despised all my reproof.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 So they will eat the fruit of their own way, and be filled with their own devices.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For the waywardness of the simple will slay them, and the complacency of fools will destroy them.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But whoever listens to me will dwell in safety, secure from the fear of evil.”
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
