Proverbs 5
1 My son, pay attention to my wisdom; incline your ear to my insight,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 that you may maintain discretion and your lips may preserve knowledge.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Though the lips of the forbidden woman drip honey and her speech is smoother than oil,
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 in the end she is bitter as wormwood, sharp as a double-edged sword.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 She does not consider the path of life; she does not know that her ways are unstable.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 So now, my sons, listen to me, and do not turn aside from the words of my mouth.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Keep your path far from her; do not go near the door of her house,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 lest you concede your vigor to others, and your years to one who is cruel;
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 lest strangers feast on your wealth, and your labors enrich the house of a foreigner.
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 At the end of your life you will groan when your flesh and your body are spent,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 and you will say, “How I hated discipline, and my heart despised reproof!
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 I did not listen to the voice of my teachers or incline my ear to my mentors.
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 I am on the brink of utter ruin in the midst of the whole assembly.”
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drink water from your own cistern, and running water from your own well.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Why should your springs flow in the streets, your streams of water in the public squares?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Let them be yours alone, never to be shared with strangers.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 May your fountain be blessed, and may you rejoice in the wife of your youth:
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 A loving doe, a graceful fawn— may her breasts satisfy you always; may you be captivated by her love forever.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Why be captivated, my son, by an adulteress, or embrace the bosom of a stranger?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 For a man’s ways are before the eyes of the LORD, and the LORD examines all his paths.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 The iniquities of a wicked man entrap him; the cords of his sin entangle him.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 He dies for lack of discipline, led astray by his own great folly.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
