Proverbs 22
1 A good name is more desirable than great riches; favor is better than silver and gold.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 The rich and the poor have this in common: The LORD is Maker of them all.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 The prudent see danger and take cover, but the simple keep going and suffer the consequences.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 The rewards of humility and the fear of the LORD are wealth and honor and life.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Thorns and snares lie on the path of the perverse; he who guards his soul stays far from them.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Train up a child in the way he should go, and when he is old he will not depart from it.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 The rich rule over the poor, and the borrower is slave to the lender.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 He who sows injustice will reap disaster, and the rod of his fury will be destroyed.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 A generous man will be blessed, for he shares his bread with the poor.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Drive out the mocker, and conflict will depart; even quarreling and insults will cease.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 He who loves a pure heart and gracious lips will have the king for a friend.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 The LORD’s eyes keep watch over knowledge, but He frustrates the words of the faithless.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 The slacker says, “There is a lion outside! I will be slain in the streets!”
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 The mouth of an adulteress is a deep pit; he who is under the wrath of the LORD will fall into it.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Foolishness is bound up in the heart of a child, but the rod of discipline drives it far from him.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Oppressing the poor to enrich oneself or giving gifts to the rich will surely lead to poverty.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Incline your ear and hear the words of the wise— apply your mind to my knowledge—
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 for it is pleasing when you keep them within you and they are constantly on your lips.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 So that your trust may be in the LORD, I instruct you today—yes, you.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Have I not written for you thirty sayings about counsel and knowledge,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 to show you true and reliable words, that you may soundly answer those who sent you?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Do not rob a poor man because he is poor, and do not crush the afflicted at the gate,
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 for the LORD will take up their case and will plunder those who rob them.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Do not make friends with an angry man, and do not associate with a hot-tempered man,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 or you may learn his ways and entangle yourself in a snare.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Do not be one who gives pledges, who puts up security for debts.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 If you have nothing with which to pay, why should your bed be taken from under you?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Do not move an ancient boundary stone which your fathers have placed.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Do you see a man skilled in his work? He will be stationed in the presence of kings; he will not stand before obscure men.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
