Numbers 14
1 Then the whole congregation lifted up their voices and cried out, and that night the people wept.
Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
2 All the Israelites grumbled against Moses and Aaron, and the whole congregation said to them, “If only we had died in the land of Egypt, or if only we had died in this wilderness!
И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
3 Why is the LORD bringing us into this land to fall by the sword? Our wives and children will become plunder. Would it not be better for us to go back to Egypt?”
И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
4 So they said to one another, “Let us appoint a leader and return to Egypt.”
И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
5 Then Moses and Aaron fell facedown before the whole assembly of the congregation of Israel.
Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
6 Joshua son of Nun and Caleb son of Jephunneh, who were among those who had spied out the land, tore their clothes
И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
7 and said to the whole congregation of Israel, “The land we passed through and explored is an exceedingly good land.
и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
8 If the LORD delights in us, He will bring us into this land, a land flowing with milk and honey, and He will give it to us.
Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
9 Only do not rebel against the LORD, and do not be afraid of the people of the land, for they will be like bread for us. Their protection has been removed, and the LORD is with us. Do not be afraid of them!”
Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
10 But the whole congregation threatened to stone Joshua and Caleb. Then the glory of the LORD appeared to all the Israelites at the Tent of Meeting.
Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
11 And the LORD said to Moses, “How long will this people treat Me with contempt? How long will they refuse to believe in Me, despite all the signs I have performed among them?
И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
12 I will strike them with a plague and destroy them—and I will make you into a nation greater and mightier than they are.”
Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 But Moses said to the LORD, “The Egyptians will hear of it, for by Your strength You brought this people from among them.
Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
14 And they will tell it to the inhabitants of this land. They have already heard that You, O LORD, are in the midst of this people, that You, O LORD, have been seen face to face, that Your cloud stands over them, and that You go before them in a pillar of cloud by day and a pillar of fire by night.
и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
15 If You kill this people as one man, the nations who have heard of Your fame will say,
И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
16 ‘Because the LORD was unable to bring this people into the land He swore to give them, He has slaughtered them in the wilderness.’
Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
17 So now I pray, may the power of my Lord be magnified, just as You have declared:
И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
18 ‘The LORD is slow to anger and abounding in loving devotion, forgiving iniquity and transgression. Yet He will by no means leave the guilty unpunished; He will visit the iniquity of the fathers upon their children to the third and fourth generation.’
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Pardon, I pray, the iniquity of this people, in keeping with the greatness of Your loving devotion, just as You have forgiven them ever since they left Egypt.”
Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
20 “I have pardoned them as you requested,” the LORD replied.
И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
21 “Yet as surely as I live and as surely as the whole earth is filled with the glory of the LORD,
но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
22 not one of the men who have seen My glory and the signs I performed in Egypt and in the wilderness—yet have tested Me and disobeyed Me these ten times—
Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
23 not one will ever see the land that I swore to give their fathers. None of those who have treated Me with contempt will see it.
наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
24 But because My servant Caleb has a different spirit and has followed Me wholeheartedly, I will bring him into the land he has entered, and his descendants will inherit it.
Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
25 Now since the Amalekites and Canaanites are living in the valleys, turn back tomorrow and head for the wilderness along the route to the Red Sea.”
(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
26 Then the LORD said to Moses and Aaron,
Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
27 “How long will this wicked congregation grumble against Me? I have heard the complaints that the Israelites are making against Me.
До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
28 So tell them: As surely as I live, declares the LORD, I will do to you exactly as I heard you say.
Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
29 Your bodies will fall in this wilderness—all who were numbered in the census, everyone twenty years of age or older—because you have grumbled against Me.
труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
30 Surely none of you will enter the land in which I swore to settle you, except Caleb son of Jephunneh and Joshua son of Nun.
ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
31 But I will bring your children, whom you said would become plunder, into the land you have rejected—and they will enjoy it.
Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
32 As for you, however, your bodies will fall in this wilderness.
А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
33 Your children will be shepherds in the wilderness for forty years, and they will suffer for your unfaithfulness until the last of your bodies lies in the wilderness.
И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
34 In keeping with the forty days you spied out the land, you shall bear your guilt forty years—a year for each day—and you will experience My alienation.
Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
35 I, the LORD, have spoken, and I will surely do these things to this entire wicked congregation, which has conspired against Me. They will meet their end in the wilderness, and there they will die.”
Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36 So the men Moses had sent to spy out the land, who had returned and made the whole congregation grumble against him by bringing out a bad report about the land—
И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
37 those men who had brought out the bad report about the land—were struck down by a plague before the LORD.
тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
38 Of those men who had gone to spy out the land, only Joshua son of Nun and Caleb son of Jephunneh remained alive.
А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
39 And when Moses relayed these words to all the Israelites, the people mourned bitterly.
Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
40 Early the next morning they got up and went up toward the ridge of the hill country. “We have indeed sinned,” they said, “but we will go to the place the LORD has promised.”
И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
41 But Moses said, “Why are you transgressing the commandment of the LORD? This will not succeed!
А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
42 Do not go up, lest you be struck down by your enemies, because the LORD is not among you.
Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
43 For there the Amalekites and Canaanites will face you, and you will fall by the sword. Because you have turned away from the LORD, He will not be with you.”
Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
44 But they dared to go up to the ridge of the hill country, though neither Moses nor the ark of the covenant of the LORD moved from the camp.
Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
45 Then the Amalekites and Canaanites who lived in that part of the hill country came down, attacked them, and routed them all the way to Hormah.
Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
