Matthew 13
1 That same day Jesus went out of the house and sat by the sea.
В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 Such large crowds gathered around Him that He got into a boat and sat down, while all the people stood on the shore.
И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 And He told them many things in parables, saying, “A farmer went out to sow his seed.
И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 And as he was sowing, some seed fell along the path, and the birds came and devoured it.
и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Some fell on rocky ground, where it did not have much soil. It sprang up quickly because the soil was shallow.
А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 But when the sun rose, the seedlings were scorched, and they withered because they had no root.
и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 Other seed fell among thorns, which grew up and choked the seedlings.
Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 Still other seed fell on good soil and produced a crop—a hundredfold, sixtyfold, or thirtyfold.
А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 He who has ears, let him hear.”
Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Then the disciples came to Jesus and asked, “Why do You speak to the people in parables?”
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 He replied, “The knowledge of the mysteries of the kingdom of heaven has been given to you, but not to them.
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 Whoever has will be given more, and he will have an abundance. Whoever does not have, even what he has will be taken away from him.
Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 This is why I speak to them in parables: ‘Though seeing, they do not see; though hearing, they do not hear or understand.’
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 In them the prophecy of Isaiah is fulfilled: ‘You will be ever hearing but never understanding; you will be ever seeing but never perceiving.
На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 For this people’s heart has grown callous; they hardly hear with their ears, and they have closed their eyes. Otherwise they might see with their eyes, hear with their ears, understand with their hearts, and turn, and I would heal them.’
Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 But blessed are your eyes because they see, and your ears because they hear.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 For truly I tell you, many prophets and righteous men longed to see what you see but did not see it, and to hear what you hear but did not hear it.
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 Consider, then, the parable of the sower:
Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 When anyone hears the message of the kingdom but does not understand it, the evil one comes and snatches away what was sown in his heart. This is the seed sown along the path.
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 The seed sown on rocky ground is the one who hears the word and at once receives it with joy.
А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 But since he has no root, he remains for only a season. When trouble or persecution comes because of the word, he quickly falls away.
корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 The seed sown among the thorns is the one who hears the word, but the worries of this life and the deceitfulness of wealth choke the word, and it becomes unfruitful. (aiōn g165)
А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
23 But the seed sown on good soil is the one who hears the word and understands it. He indeed bears fruit and produces a crop—a hundredfold, sixtyfold, or thirtyfold.”
А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Jesus put before them another parable: “The kingdom of heaven is like a man who sowed good seed in his field.
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 But while everyone was asleep, his enemy came and sowed weeds among the wheat, and slipped away.
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 When the wheat sprouted and bore grain, then the weeds also appeared.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 The owner’s servants came to him and said, ‘Sir, didn’t you sow good seed in your field? Where then did the weeds come from?’
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 ‘An enemy did this,’ he replied. So the servants asked him, ‘Do you want us to go and pull them up?’
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 ‘No,’ he said, ‘if you pull the weeds now, you might uproot the wheat with them.
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Let both grow together until the harvest. At that time I will tell the harvesters: First collect the weeds and tie them in bundles to be burned; then gather the wheat into my barn.’”
Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 He put before them another parable: “The kingdom of heaven is like a mustard seed that a man planted in his field.
Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 Although it is the smallest of all seeds, yet it grows into the largest of garden plants and becomes a tree, so that the birds of the air come and nest in its branches.”
което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 He told them still another parable: “The kingdom of heaven is like leaven that a woman took and mixed into three measures of flour, until all of it was leavened.”
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 Jesus spoke all these things to the crowds in parables. He did not tell them anything without using a parable.
Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 So was fulfilled what was spoken through the prophet: “I will open My mouth in parables; I will utter things hidden since the foundation of the world.”
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Then Jesus dismissed the crowds and went into the house. His disciples came to Him and said, “Explain to us the parable of the weeds in the field.”
Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 He replied, “The One who sows the good seed is the Son of Man.
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 The field is the world, and the good seed represents the sons of the kingdom. The weeds are the sons of the evil one,
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 and the enemy who sows them is the devil. The harvest is the end of the age, and the harvesters are angels. (aiōn g165)
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
40 As the weeds are collected and burned in the fire, so will it be at the end of the age. (aiōn g165)
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
41 The Son of Man will send out His angels, and they will weed out of His kingdom every cause of sin and all who practice lawlessness.
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 And they will throw them into the fiery furnace, where there will be weeping and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Then the righteous will shine like the sun in the kingdom of their Father. He who has ears, let him hear.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 The kingdom of heaven is like treasure hidden in a field. When a man found it, he hid it again, and in his joy he went and sold all he had and bought that field.
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Again, the kingdom of heaven is like a merchant in search of fine pearls.
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 When he found one very precious pearl, he went away and sold all he had and bought it.
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Once again, the kingdom of heaven is like a net that was cast into the sea and caught all kinds of fish.
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 When it was full, the men pulled it ashore. Then they sat down and sorted the good fish into containers, but threw the bad away.
и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 So will it be at the end of the age: The angels will come and separate the wicked from the righteous, (aiōn g165)
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
50 and throw them into the fiery furnace, where there will be weeping and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 Have you understood all these things?” “Yes,” they answered.
[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 Then He told them, “For this reason, every scribe who has been discipled in the kingdom of heaven is like a homeowner who brings out of his storeroom new treasures as well as old.”
А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 When Jesus had finished these parables, He withdrew from that place.
Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 Coming to His hometown, He taught the people in their synagogue, and they were astonished. “Where did this man get such wisdom and miraculous powers?” they asked.
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 “Isn’t this the carpenter’s son? Isn’t His mother’s name Mary, and aren’t His brothers James, Joseph, Simon, and Judas?
Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 Aren’t all His sisters with us as well? Where then did this man get all these things?”
И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 And they took offense at Him. But Jesus said to them, “Only in his hometown and in his own household is a prophet without honor.”
И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 And He did not do many miracles there, because of their unbelief.
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
