Luke 16
1 Jesus also said to His disciples, “There was a rich man whose manager was accused of wasting his possessions.
Исусо пхэндя Пэстирэ сытярнэнди: — Екхэ барвалэ манушэстэ сас пхурэдэр бутярно, саво дикхэлас палав лэско хулаимос. Пала лэстэ роспхэндэ, со вов ростерэл о барвалимос лэ хуласко.
2 So he called him in to ask, ‘What is this I hear about you? Turn in an account of your management, for you cannot be manager any longer.’
Хулай выакхардя лэс пэстэ тай пхэндя: «Со када мэ шунав пала тутэ? Здэ и бути, колэстар со ту будэр на авэса тэ дикхэс пала мэрно хулаимос».
3 The manager said to himself, ‘What shall I do, now that my master is taking away my position? I am too weak to dig and too ashamed to beg.
Пхурэдэр бутярно гындосардя: «Со манди акана тэ терав? Хулай вытрадэл ман пай бути. Тэ жав тэ ганавав и пхув нинай зор мандэ, тэ мангав манди лажаво.
4 I know what I will do, so that after my removal from management, people will welcome me into their homes.’
Мэ жанав, со манди трэбуй тэ терав кадя, соб, сар ман вытрадэна кала бутятар, тэ аракхадён кацавэ мануша, савэ прилэна ман пэстэ».
5 And he called in each one of his master’s debtors. ‘How much do you owe my master?’ he asked the first.
И вов ля тэ акхарэл екх пала екхэстэ пэстирэ хуластирэн ужылимарен. Екхэстэ пушля: «Скачи ту ужыло мэрнэ хуласти?»
6 ‘A hundred measures of olive oil,’ he answered. ‘Take your bill,’ said the manager. ‘Sit down quickly, and write fifty.’
«Шэл кхорэ оливково дзэто», — пхэндя кодва. Бутярно пхэндя лэсти: «Лэ пэско запистросаримос, бэш и майсыго пэрэпистросар пэ пандэша».
7 Then he asked another, ‘And how much do you owe?’ ‘A hundred measures of wheat,’ he replied. ‘Take your bill and write eighty,’ he told him.
Тунчи вов пушля аврэстэ ужылимарестэ: «Ай ту скачи ужыло?» «Мия гонэ ворзо», — пхэндя кодва. Бутярно пхэндя лэсти: «Залэ пэско запистросаримос и пэрэпистросар пэ охтошэла».
8 The master commended the dishonest manager because he had acted shrewdly. For the sons of this age are more shrewd in dealing with their own kind than are the sons of light. (aiōn g165)
Хулай лашардя пэстирэс хохавнэс пхурэдэр бутярнэс, со годяварнэс тердя. Кала люматирэ шавэ майбут полэн, сар тэ андярэн пэс аврэ манушэнца, сар шавэ Дэвлэстирэ, Саво исин Удуд. (aiōn g165)
9 I tell you, use worldly wealth to make friends for yourselves, so that when it is gone, they will welcome you into eternal dwellings. (aiōnios g166)
Ай Мэ пхэнав тумэнди: терэн пэсти амалэн найчячимастирэ барвалимаса, кай, кала лэс на авэла, тумэн тэ прилэн андэ чера пэ вако. (aiōnios g166)
10 Whoever is faithful with very little will also be faithful with much, and whoever is dishonest with very little will also be dishonest with much.
Ко патимаско андэ найбари бути, кодва авэла патимаско андэ бари бути. Ай ко найпатимаско андэ найбари бути, кодва авэла найпатимаско и андэ бари бути.
11 So if you have not been faithful with worldly wealth, who will entrust you with true riches?
И сар тумэ найпатимастирэ андо найжужо барвалимос, ко дэла тумэнди чячюно?
12 And if you have not been faithful with the belongings of another, who will give you belongings of your own?
И сар тумэ сас найпатимастирэ, кала терэнас бути на андо пэско хулаимос, ко дэла тумэнди тумаро?
13 No servant can serve two masters. Either he will hate the one and love the other, or he will be devoted to the one and despise the other. You cannot serve both God and money.”
Нисаво бутярно на авэла тэ терэл бути пэ дуй хулая. Вов екхэс авэла фартэ тэ на камэл, ай аврэс тэ камэл, екхэсти авэла чячюнэса, ай пэ авэр на тховэла патив. Тумэ нисар на авэна тэ терэн бути андэ екх вряма важ о Дэл и важ о барвалимос.
14 The Pharisees, who were lovers of money, heard all of this and were scoffing at Jesus.
Фарисеёря, савэ камэнас ловэ, шундэ када вся и асанаспэ Исусостар.
15 So He said to them, “You are the ones who justify yourselves before men, but God knows your hearts. For what is prized among men is detestable before God.
Исусо пхэндя лэнди: — Англай мануша тумэ сикавэн пэс, кай тумэ жужэ водеса, нэ о Дэл жанэл тумарэ водя. Кода, со учес кай мануша исин выритимос англав Дэл.
16 The Law and the Prophets were proclaimed until John. Since that time, the gospel of the kingdom of God is being preached, and everyone is forcing his way into it.
Вряма Законоско ай пророконго сас жыкай Иоано, ай икхатар роспхэнэлпэ Радосаво Лав палав Тхагаримос Дэвлэско, и всаворэ тховэн зора, соб тэ зажа андэр лэстэ.
17 But it is easier for heaven and earth to pass away than for a single stroke of a pen to drop out of the Law.
Майсыго болыбэн и пхув ужана, сар екх майцэкни пистросарди андав Законо хасардёла!
18 Anyone who divorces his wife and marries another woman commits adultery, and he who marries a divorced woman commits adultery.
Ко розжалпэ пэстиря ромняса и лэл авря ромня, кодва терэл лубимос, и ко лэл ромня, сави розжыляпэ пэстирэ ромэса, терэл лубимос.
19 Now there was a rich man dressed in purple and fine linen, who lived each day in joyous splendor.
Жувэлас екх барвало мануш. Вов урявэласпэ андэ майкучютни йида, и всаворо жувимос лэстэ сас сар радосаво свэнко.
20 And a beggar named Lazarus lay at his gate, covered with sores
Ай паша лэстирэ градатирэ удар пашлёлас чёроро, савэс акхарэнас Лазарё, всаворо обшуто насвалимаса.
21 and longing to be fed with the crumbs that fell from the rich man’s table. Even the dogs came and licked his sores.
Вов фартэ камэлас тэ хал кода, со пэрэлас пай мэсали кав барвало. Риконэ авэнас и шыбаса жужарэнас лэстирэ дукха.
22 One day the beggar died and was carried by the angels to Abraham’s side. And the rich man also died and was buried.
О чёроро муля, и ангелоря одандярдэ лэс кав Авраамо. Муля и барвало, тай гарадэ лэс.
23 In Hades, where he was in torment, he looked up and saw Abraham from afar, with Lazarus by his side. (Hadēs g86)
Барвало сас андо адо андэ бари грыжа. Вов вазгля якха тай удикхля дур пэстар лэ Авраамос, ай паша лэстэ Лазарёс. (Hadēs g86)
24 So he cried out, ‘Father Abraham, have mercy on me and send Lazarus to dip the tip of his finger in water and cool my tongue. For I am in agony in this fire.’
Вов акхардя: «Дад Авраамо, тангосар ман и бишал лэ Лазарёс, мэк вов тховэл пэско най андо паи и шол пэ шыб мэрни, а то мэ фартэ грыжавав андэ кадья яг».
25 But Abraham answered, ‘Child, remember that during your lifetime you received your good things, while Lazarus received bad things. But now he is comforted here, while you are in agony.
Нэ Авраамо пхэндя: «Бэято, гындосар, со ту лян андо тиро жувимос лашымос, а Лазарё ля выритимос. Икхатар вов катэ радолпэ, а ту грыжоспэ.
26 And besides all this, a great chasm has been fixed between us and you, so that even those who wish cannot cross from here to you, nor can anyone cross from there to us.’
Тай инкэ, машкар амэндэ ай тумэндэ — бари выганавди, и кала варико закамэла тэ пэрэжал катар тумэндэ ай тумэндар амэндэ, на пэрэжана».
27 ‘Then I beg you, father,’ he said, ‘send Lazarus to my father’s house,
Барвало пхэндя: «Тунчи мангав тут, дадэ, бишал Лазарёс андо чер мэрнэ дадэстэ.
28 for I have five brothers. Let him warn them, so that they will not also end up in this place of torment.’
Мандэ исин панч пхрала, мэк вов умангэл лэн, кай и онэ тэ на попэрэн кардэ, андо тхан грыжако».
29 But Abraham replied, ‘They have Moses and the prophets; let your brothers listen to them.’
Авраамо пхэндя: «Лэндэ исин Моисеё и пророкоря, мэк лэн ашунэн».
30 ‘No, father Abraham,’ he said, ‘but if someone is sent to them from the dead, they will repent.’
«Нат, дад Авраамо, — пхэндя барвало, — сар авэла варико андай мулэ лэндэ, тунчи онэ каисавэна».
31 Then Abraham said to him, ‘If they do not listen to Moses and the prophets, they will not be persuaded even if someone rises from the dead.’”
Пэ када Авраамо пхэндя лэсти: «Сар лэ Моисеёс и лэ пророкон на ашунэн, тунчи, кала ко андай мулэ жундёла, онэ на патяна».
