Lamentations 5
1 Remember, O LORD, what has happened to us. Look and see our disgrace!
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance has been turned over to strangers, our houses to foreigners.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 We have become fatherless orphans; our mothers are widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 We must buy the water we drink; our wood comes at a price.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 We are closely pursued; we are weary and find no rest.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 We submitted to Egypt and Assyria to get enough bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers sinned and are no more, but we bear their punishment.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Slaves rule over us; there is no one to deliver us from their hands.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 We get our bread at the risk of our lives because of the sword in the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin is as hot as an oven with fever from our hunger.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Women have been ravished in Zion, virgins in the cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes have been hung up by their hands; elders receive no respect.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Young men toil at millstones; boys stagger under loads of wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 The elders have left the city gate; the young men have stopped their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Joy has left our hearts; our dancing has turned to mourning.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 The crown has fallen from our head. Woe to us, for we have sinned!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Because of this, our hearts are faint; because of these, our eyes grow dim—
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 because of Mount Zion, which lies desolate, patrolled by foxes.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 You, O LORD, reign forever; Your throne endures from generation to generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Why have You forgotten us forever? Why have You forsaken us for so long?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Restore us to Yourself, O LORD, so we may return; renew our days as of old,
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 unless You have utterly rejected us and remain angry with us beyond measure.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
