Job 9
1 Then Job answered:
А Иов в отговор рече:
2 “Yes, I know that it is so, but how can a mortal be righteous before God?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If one wished to contend with God, he could not answer Him one time out of a thousand.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 God is wise in heart and mighty in strength. Who has resisted Him and prospered?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 He moves mountains without their knowledge and overturns them in His anger.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 He shakes the earth from its place, so that its foundations tremble.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 He commands the sun not to shine; He seals off the stars.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 He alone stretches out the heavens and treads on the waves of the sea.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 He is the Maker of the Bear and Orion, of the Pleiades and the constellations of the south.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 He does great things beyond searching out, and wonders without number.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Were He to pass by me, I would not see Him; were He to move, I would not recognize Him.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 If He takes away, who can stop Him? Who dares to ask Him, ‘What are You doing?’
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 God does not restrain His anger; the helpers of Rahab cower beneath Him.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 How then can I answer Him or choose my arguments against Him?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 For even if I were right, I could not answer. I could only beg my Judge for mercy.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 If I summoned Him and He answered me, I do not believe He would listen to my voice.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 For He would crush me with a tempest and multiply my wounds without cause.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 He does not let me catch my breath, but overwhelms me with bitterness.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If it is a matter of strength, He is indeed mighty! If it is a matter of justice, who can summon Him?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Even if I were righteous, my mouth would condemn me; if I were blameless, it would declare me guilty.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Though I am blameless, I have no concern for myself; I despise my own life.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 It is all the same, and so I say, ‘He destroys both the blameless and the wicked.’
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 When the scourge brings sudden death, He mocks the despair of the innocent.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth is given into the hand of the wicked; He blindfolds its judges. If it is not He, then who is it?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 My days are swifter than a runner; they flee without seeing good.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They sweep by like boats of papyrus, like an eagle swooping down on its prey.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I were to say, ‘I will forget my complaint and change my expression and smile,’
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 I would still dread all my sufferings; I know that You will not acquit me.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Since I am already found guilty, why should I labor in vain?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 If I should wash myself with snow and cleanse my hands with lye,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 then You would plunge me into the pit, and even my own clothes would despise me.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For He is not a man like me, that I can answer Him, that we can take each other to court.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Nor is there a mediator between us, to lay his hand upon us both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Let Him remove His rod from me, so that His terror will no longer frighten me.
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Then I would speak without fear of Him. But as it is, I am on my own.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
