Job 7
1 “Is not man consigned to labor on earth? Are not his days like those of a hired hand?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Like a slave he longs for shade; like a hireling he waits for his wages.
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 So I am allotted months of futility, and nights of misery are appointed me.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 When I lie down I think: ‘When will I get up?’ But the night drags on, and I toss and turn until dawn.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 My flesh is clothed with worms and encrusted with dirt; my skin is cracked and festering.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 My days are swifter than a weaver’s shuttle; they come to an end without hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Remember that my life is but a breath. My eyes will never again see happiness.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 The eye that beholds me will no longer see me. You will look for me, but I will be no more.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 As a cloud vanishes and is gone, so he who goes down to Sheol does not come back up. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 He never returns to his house; his place remembers him no more.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Therefore I will not restrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Am I the sea, or the monster of the deep, that You must keep me under guard?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 When I think my bed will comfort me and my couch will ease my complaint,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 then You frighten me with dreams and terrify me with visions,
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 so that I would prefer strangling and death over my life in this body.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 I loathe my life! I would not live forever. Leave me alone, for my days are but a breath.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 What is man that You should exalt him, that You should set Your heart upon him,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 that You attend to him every morning, and test him every moment?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Will You never look away from me, or leave me alone to swallow my spittle?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 If I have sinned, what have I done to You, O watcher of mankind? Why have You made me Your target, so that I am a burden to You?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Why do You not pardon my transgression and take away my iniquity? For soon I will lie down in the dust; You will seek me, but I will be no more.”
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
