Job 6
1 Then Job replied:
А Иов в отговор рече:
2 “If only my grief could be weighed and placed with my calamity on the scales.
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 For then it would outweigh the sand of the seas— no wonder my words have been rash.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Almighty have pierced me; my spirit drinks in their poison; the terrors of God are arrayed against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Does a wild donkey bray over fresh grass, or an ox low over its fodder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Is tasteless food eaten without salt, or is there flavor in the white of an egg?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 My soul refuses to touch them; they are loathsome food to me.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 If only my request were granted and God would fulfill my hope:
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 that God would be willing to crush me, to unleash His hand and cut me off!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 It still brings me comfort, and joy through unrelenting pain, that I have not denied the words of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 What strength do I have, that I should still hope? What is my future, that I should be patient?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength like that of stone, or my flesh made of bronze?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Is there any help within me now that success is driven from me?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 A despairing man should have the kindness of his friend, even if he forsakes the fear of the Almighty.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 But my brothers are as faithless as wadis, as seasonal streams that overflow,
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 darkened because of the ice and the inflow of melting snow,
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 but ceasing in the dry season and vanishing from their channels in the heat.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Caravans turn aside from their routes; they go into the wasteland and perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 The caravans of Tema look for water; the travelers of Sheba hope to find it.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They are confounded because they had hoped; their arrival brings disappointment.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 For now you are of no help; you see terror, and you are afraid.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Have I ever said, ‘Give me something; offer me a bribe from your wealth;
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 deliver me from the hand of the enemy; redeem me from the grasp of the ruthless’?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teach me, and I will be silent. Help me understand how I have erred.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 How painful are honest words! But what does your argument prove?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Do you intend to correct my words, and treat as wind my cry of despair?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 You would even cast lots for an orphan and barter away your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 But now, please look at me. Would I lie to your face?
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Reconsider; do not be unjust. Reconsider, for my righteousness is at stake.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Is there iniquity on my tongue? Can my mouth not discern malice?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
