Job 41
1 “Can you pull in Leviathan with a hook or tie down his tongue with a rope?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Can you put a cord through his nose or pierce his jaw with a hook?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will he beg you for mercy or speak to you softly?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will he make a covenant with you to take him as a slave for life?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Can you pet him like a bird or put him on a leash for your maidens?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Will traders barter for him or divide him among the merchants?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Can you fill his hide with harpoons or his head with fishing spears?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 If you lay a hand on him, you will remember the battle and never repeat it!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Surely hope of overcoming him is false. Is not the sight of him overwhelming?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 No one is so fierce as to rouse Leviathan. Then who is able to stand against Me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who has given to Me that I should repay him? Everything under heaven is Mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I cannot keep silent about his limbs, his power and graceful form.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who can strip off his outer coat? Who can approach him with a bridle?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who can open his jaws, ringed by his fearsome teeth?
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 His rows of scales are his pride, tightly sealed together.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 One scale is so near to another that no air can pass between them.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 They are joined to one another; they clasp and cannot be separated.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 His snorting flashes with light, and his eyes are like the rays of dawn.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Firebrands stream from his mouth; fiery sparks shoot forth!
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Smoke billows from his nostrils as from a boiling pot over burning reeds.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath sets coals ablaze, and flames pour from his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Strength resides in his neck, and dismay leaps before him.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The folds of his flesh are tightly joined; they are firm and immovable.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His chest is as hard as a rock, as hard as a lower millstone!
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 When Leviathan rises up, the mighty are terrified; they withdraw before his thrashing.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 The sword that reaches him has no effect, nor does the spear or dart or arrow.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 He regards iron as straw and bronze as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 No arrow can make him flee; slingstones become like chaff to him.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 A club is regarded as straw, and he laughs at the sound of the lance.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 His undersides are jagged potsherds, spreading out the mud like a threshing sledge.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He makes the depths seethe like a cauldron; he makes the sea like a jar of ointment.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 He leaves a glistening wake behind him; one would think the deep had white hair!
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Nothing on earth is his equal— a creature devoid of fear!
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 He looks down on all the haughty; he is king over all the proud.”
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
