Job 4
1 Then Eliphaz the Temanite replied:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 “If one ventures a word with you, will you be wearied? Yet who can keep from speaking?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Surely you have instructed many, and have strengthened their feeble hands.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Your words have steadied those who stumbled; you have braced the knees that were buckling.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But now trouble has come upon you, and you are weary. It strikes you, and you are dismayed.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Is your reverence not your confidence, and the uprightness of your ways your hope?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Consider now, I plead: Who, being innocent, has ever perished? Or where have the upright been destroyed?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 As I have observed, those who plow iniquity and those who sow trouble reap the same.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 By the breath of God they perish, and by the blast of His anger they are consumed.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The lion may roar, and the fierce lion may growl, yet the teeth of the young lions are broken.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The old lion perishes for lack of prey, and the cubs of the lioness are scattered.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Now a word came to me secretly; my ears caught a whisper of it.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 In disquieting visions in the night, when deep sleep falls on men,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 fear and trembling came over me and made all my bones shudder.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Then a spirit glided past my face, and the hair on my body bristled.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 It stood still, but I could not discern its appearance; a form loomed before my eyes, and I heard a whispering voice:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 ‘Can a mortal be more righteous than God, or a man more pure than his Maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 If God puts no trust in His servants, and He charges His angels with error,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 how much more those who dwell in houses of clay, whose foundations are in the dust, who can be crushed like a moth!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 They are smashed to pieces from dawn to dusk; unnoticed, they perish forever.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Are not their tent cords pulled up, so that they die without wisdom?’
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
